Eмисия новини
от 19.00 часа

40 години „Сто години самота“ в България

Габриел Гарсия Маркес
Снимка: ЕПА/БГНЕС
40 години след последното издание на „Сто години самота“ в България - с цензурираната първа версия, с „магнитната треска, астрономическите пресмятания, мечтите за превъплъщение, въжделенията да се опознаят чудесата на света“ и с разговора на Константин Мравов с преводача на книгата Румен Стоянов ви срещаме в „Нашият ден“.

През този месец от печат трябва да излезе дългоочакваното ново българско издание на една от литературните класики на ХХ век – „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Издателството за пръв път ще представи сагата на семейство Буендия в оригиналния й вид, включвайки спестени по времето на социализма думи, изречения и цели пасажи. За целта към „Сто години самота“ се завръща Румен Стоянов, оригиналният преводач на легендарния роман, както и на други класики от латиноамериканския литературен бум през ХХ век. Румен Стоянов, живата връзка на България с автори  Хулио Кортасар и Алехо Карпентиер, неведнъж е разказвал историята на най-емблематичния си превод. Запознаването със „Сто години самота“ насред бурната 1968, срещите с Маркес в Барселона и София, разочарованието на колумбиеца от лъжите на българските издатели за тиражите му, довело до продължително неиздаване на негови книги у нас. Това са само част от историите, споделяни от преводача. Колегата от програма „Хоризонт“ на БНР Константин Мравов го пита какво е да се завърне към „Сто години самота“ след толкова време, доколко е променен новият превод, какво в книгата е било цензурирано през социализма и защо.

„Сто години самота“ е част от едно по-голямо явление, каквото е т.нар. нова латиноамериканска повествователност - прозата на автори като Маркес, Борхес, Варгас Льоса, КОртасар, Карпентиер, Хуан Руфо и много други, които увлекателно препредават на света усещането за цял един континент. Във втората част на разговора на Константин Мравов с преводача на „Сто години самота“ Румен Стоянов той се опитва да разбере какво е открил в книгата, когато за пръв път я прочита преди десетилетия и как онова поколение латиноамерикански автори си извоюва световно значение.

Балканите са Латинска Америка в Европа, казвал е неведнъж преводачът Румен Стоянов. Той и други интелектуалци често са обръщали внимание на дълбоката връзка с фолклора, която може да се наблюдава и в южноамериканската, и в българската литература. А въпросът към преводача е защо нашите романи не достигнаха световната слава на латиноамериканския бум през ХХ век.

Повече в звуковия файл.
Още от

Музеят възможен и невъзможен

публикувано на 22.02.19 в 14:37

Последно в Култура

Всички новини в Култура: днес | вчера