С операта „Аида” на Верди – пряка прожекция и повторение на запис поради големия зрителски интерес, и двете при пълен с публика кино салон, започна новият кино сезон на Метрополитън. Изборът на откриващия спектакъл беше перфектен – вердиев шедьовър, в класическа постановка, с големи оперни звезди!
Метрополитън възстановява постановката на Соня Фризел от 1988 г., която сравняват по пищност с тези на Франко Дзефирели. Работейки в партньорство с майстора на мащабните декори Джани Куаранта, режисьорката използва огромен хор и много статисти за масовите сцени, на фона на които се разиграва вечната история на тримата главни герои, разкъсвани между любовната страст и чувството за дълг. А в главните роли гледахме трима оперни лъвове – великият руски сопран Анна Нетребко, знаменитият грузински мецосопран Анита Рачвелишвили и големият латвийски тенор Александър Антоненко.
В кино сезоните на Метрополитън и Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън” през последните години имахме възможност да гледаме Анна Нетребко като силна лейди Макбет, след това разочароваща Татяна и отново силна Макбет. За мен беше голямо удоволствие и в „Аида” да гледам оперния си идеал във великолепна форма – актриса, която приковава вниманието на зрителя към сцената, в случая кино екрана, музикант, който извайва като майстор цигулар чисти и красиви фрази. И макар след уплътняването на гласа й от лиричен към спинтов не всички познавачи на оперното изкуство да я приемат отново като един от най-красивите и качествени сопрани, тя все още е великата източноевропейска „кралица на сопраните”. Щастливи сме, че новата голяма източноевропейска кралица на сопраните е българката Соня Йончева – също великолепна и като глас, и като музикант, и като актриса!
Мецосопранът Анита Рачвелишвили, която българската публика е имала щастието да посреща и на наша сцена, беше владетелката не само в либретото на операта „Аида”, но и на сцената. За нейната изява можем да кажем само суперлативи! Тенорът Александър Антоненко си спомняме като завладяващ Отело в спектакъл със Соня Йончева в кино сезона на Метрополитън точно преди три години. А тук като Радамес беше малко разочароващ. Надявам се, че това е било инцидентно и се е дължало на здравословно неразположение, което може да се случи на всеки голям артист. Като цяло спектакълът под диригентството на маестро Никола Луизоти беше силен, въздействащ, така че след четири часа да не ти се иска да си тръгнеш от кино салона и от света на оперното изкуство!
Следващите прожекции от кино сезона на Метрополитън този месец са на операта „Самсон и Далила” от Сен-Санс на 20-и октомври от 19.55 ч. и на „Момичето от златния Запад” на Пучини на 27-и октомври от 19.55 ч. в Синема Сити.
