В предаването „Нещо повече“ журналистът Костадин Филипов обясни, че в Прищина се опитват да изкарат създаването на армия като преструктуриране на косовските сили за сигурност, за да се избегнат проблеми със сърбите в страната
„Всъщност законите, които бяха приети, три на брой, в петък, 14-и, от косовския парламент, всъщност предвиждат трансформация на сегашните косовски сили за сигурност, които да прераснат в течение на времето в косовска армия. Разликата между едните и другите е това, че косовските сили за сигурност нямат право, според конституцията и според международните документи, да ползват тежко въоръжени танкове, артилерия или пък т.нар. офанзивни въздушни сили, които биха характеризирали всяка въоръжена част като армия.
Най-интересното в случая е, че бъдещата армия на Косово ще запази името косовски сили за сигурност. Това е една тактическа хитрост на политиците в Прищина, които искат да избегнат по такъв начин промяна на конституцията, което ще бъде много трудно с оглед на това, че депутатите от сръбската етническа общност в косовския парламент са категорично против създаването на армия в Република Косово и биха гласували против. А според техните парламентарни правила, ако някой от етническите общности в Косово не приема промяна на конституцията, това означава, че въпреки че албанските партии биха имали мнозинство, тази промяна не би могла да мине.
Затова и в Прищина минаха на варианта промяна в три закона, а не промяна в конституцията с оглед да създадат представата, че няма нищо страшно.“
Костадин Филипов посочи, че според експерти на бъдещата армия ще бъдат нужни десетина години, за да придобие пълна боеспособност:
„Междувпрочем, не са малко онези военни експерти, които се занимават с този въпрос от дълго време насам, които казват, че дири и да започне такава трансформация на косовските сили за сигурност, за да бъдат превърнати те в една професионална армия, боеспособна, биха били нужни не по-малко от десетина години, за да може тази боеготовност на тази армия и нейното снабдяване с необходимата техника, биха били нужни.“
Журналистът очерта и опасенията от страна на Белград:
„Опасенията на Сърбия са, как да кажа, че основната задача на тази армия би била да оказва натиск на сръбското малцинство в онези общини, четири общини, които са на север от Косовска Митровица, където сърбите са компактно населени. Даже имаше едно интервю преди да замине за Ню Йорк , за да участва в работата на Съвета за сигурност, сръбският президент Александър Вучич каза: „Ние ще направим всичко да защитим нашите сърби в Косово.“ Така да се каже, индиректно и той призна, че преструктурирането на косовските сили за сигурност и превръщането им в армия, няма да представляват такава заплаха за суверенитета, границите на Сърбия, а може би се очаква те да гарантират стабилността чрез оказване на натиск на сърбите в северната част на Косово. Но така или иначе страховете в Белград са големи, или поне така бяха представени, самият Вучич обиколи няколко от гарнизоните на сръбската армия близо до границата с Косово., а министърът на отбраната Александър Вулин заяви, че сръбската армия е готова да атакува, ако се наложи, границите на Косово, стига върховният главнокомандващ, в случая Александър Вучич, да даде такава заповед. Разбира се, Вучич каза, че ще направи всичко възможно с мирни средства, в методите на дипломацията и затова отива в Ню Йорк на заседанието на Съвета за сигурност, свикано по молба на Сърбия, с подкрепата на Русия.“
Филипов каза, че няма опасения за стабилността на региона, тъй като според създаването на армия е стъпка на лидерите в Прищина за укрепване на косовската държавност.
