"Ние трябва да променим подхода към пациента още когато детето е вътре в утробата на майката, а не след това. Трябва да търсим и да откриваме своевременно някакви аномалии, генетични заболявания, за да не стигаме до това ние да раждаме дете, което вече ще бъде вече мъртвородено или ще почине малко след като се роди, защото има малформации, които са несъвместими в живота. Още повече, че пък някои от нещата е възможно, когато те бъдат открити, да бъдат лекувани още когато бебето е в утробата на майката", посочи лекарят.
В първа АГ болница „Шейново“ в София лекуват новородени със сърдечни и зрителни проблеми, обясни д-р Велев. Той допълни, че всички развити страни насочват ресурси към развитието на феталната медицина.„Акушерството е изключително голяма магия. От една клетка след девет месеца се получава едно човече и през този деветмесечен период ти трябва да проследиш всичко, което се случва, дали се случва както трябва, дали има опасности, които го грозят, дали нещо не е както трябва – да го предвидиш. Проследяването на една бременност е изключително важно нещо, с много рискове и фактори, които могат във всеки един момент да повлияят. Ти трябва да бъдеш нещо като следовател, изследовател, като аналитик, който да предвижда всичко това, което може да се случи, да го предвиждаш и да предприемаш някакви мерки, които да го превантират."
Голяма част от пациентите са в моето сърце. С тези хора понякога прекарвам повече време, отколкото с моето семейство, признава лекарят, който си дава сметка, че има „особена професия“:
„Там много трудно можеш да кажеш „Аз работя до два часа и след това вече нищо не ме интересува. Работното време е много относително, просто защото пациентът няма как да разбере, че той трябва да боледува до два часа, или до три часа, или до пет. Неговото страдание се явява във всеки един момент и когато то се яви, той очаква да получи адекватна помощ.“
Д-р Румен Велев даде примери с лекари на пределна възраст, които продължават да работят именно заради посветеността си на професията.
