Eмисия новини
от 11.00 часа

Свещеник от Македония, завършил в Кеймбридж, избра Горна Оряховица

Снимка: Здравка Маслянкова, БНР

33-годишен свещеник от Македония, завършил Института за православни християнски изследвания в Кеймбридж, избра да остане в Горна Оряховица и заедно с миряните съградиха върху бунище със спринцовки на наркомани православен храм. Дадоха му името „Свети три светители“. Всяка събота и неделя отец Зоран Мамучевски и доброволци към църквата приготвят храна за 50 социално слаби и изпаднали в беда хора. 

За отец Зоран Мамучевски горнооряховци от квартал „Пролет“ казват, че той е техният духовен баща, приятел, изповедник, опора и преди всичко, че е добър и състрадателен човек:

„Той е добър и всички го обичаме. Много е уважителен, посреща хората, изпраща ги, лъчезарен. Всеки с надеждата си. Усмихнат, много ведър, винаги ще каже нещо добро. На първо място е духовната подкрепа, разбирането и индивидуалното отношение към всеки един. Всеки намира подкрепа и утеха за совите духовни потребности. Зоран Мамучевски е един прекрасен човек. Той тука това място го направи, то беше свърталище на наркомани, а сега е прекрасен православен храм, където хората изчистват своите души. Той ги разбира и е всеотдаен, помага на много хора. Тука бедните, клошари идват и ги храни, 50 човека, има кухня“, казва запитана.

Свещеникът на Христова възраст е родом от македонския град Берово. В храма го въвела баба му. Родителите го подкрепили и Зоран Мамучевски завършил духовната семинария в Скопие. След това поискал да учи в чужбина и предпочел Румъния, но духовният му баща – Струмишният митрополит Наум, го посъветвал да продължи богословското си образование в България. Нямало място в София и младежът се записал във Великотърновския университет:

“Това са знаците, които човек трябва някак си да ги разчита, защото наистина Бог ти показва къде е мястото ти, къде трябва човек да върви. След това по препоръка на бившия декан на Богословския факултет Димитър Попмаринов заминах да уча магистратура в Англия. Там ни се роди първото дете. Взех си дипломата. Наистина тогава бяхме на едно кръстовище  - човек си мисли къде да тръгне, да остане в Англия да живее, нали знаете чужбина блазни, много млади хора бягат в чужбина, мислехме да се върнем в Македония или да дойдем в България. Защото все пак Македония е семейство, роднини приятели, а пък България - това, което единствено сме създали, когато сме били като студенти тук“.

Игуменът на православния манастир в Есекс, архимандрит Захария, посъветвал Зоран Мамучевски и съпругата му да се завърнат в България и той да поеме своя път на служението. През 2012 година го ръкоположили за свещеник и великотърновският митрополит Григорий го изпратил в Горна Оряховица, където Зоран Мамучевски бил идвал един-единствен път. Днес казва, че обича града и неговите граждани и успешно изпълнява мисията си на строител на храма и на душите человечески:

„Аз като нов човек, който дошъл в Горна Оряховица, който не познава никой, тръгнах, обиколих всички фирми в Горна Оряховица – искаме да достроим този храм в квартала, това е важно за града, можете да можете, не можете да помогнете. Въпреки, че много хора не ме познаваха тогава, откликнаха. Спомням си, докато строяхме, хора носеха ризи от 70-те години и ги даваха на майсторите, защото се радват, че ето тук ще има храм в този квартал. Стар човек идва при мен и ми казва: Моят син ми дава пари да си купя самобръсначка. Аз нямам нужда от самобръсначка, имам стара. И ми дава един плик с финансови средства. И ми казва: Искам да ви дам това нещо, защото виждам какво правите и аз искам и аз да съм част от това. Хора, които нямат, но тези хора идват с нещо, за да помогнат и ти в този момент осъзнаваш, че това, което строиш, го строиш именно за хората, за Бога, най-вече, но същевременно за тези хора, които ще намерят утеха в този храм„

Днес православният храм „Свети три светители“ на отец Зоран Мамучевски в горнооряховският квартал „Пролет“ вече е тесен за миряните. Готови са архитектурните планове за разширението на църквата, купени са камбаните за новата камбанария. 

“Тялото, душата и духът са едно и затова отец Мамучевски решил към храма да направи социална трапезария, в която през почивните дни се приготвя и раздава храна на бедните“.

Евангелският принцип, който води живота и делата на 33-годишния свещеник, е правете за хората това, което искате да ви се случва, а за библейското - когато те ударят по едната буза, дай и другата, Зоран Мамучевски казва:

“Не е нужно. Има нещо друго: С каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Когато човек буквално тълкува библията, в един момент може да изпадне имено в тази прелест  - да не го разбере правилно. Когато се казва, ако те ударят по едната буза, обърни другата, идеята там е човек да прояви кротост, той да не върне на злото със зло. Но същевременно, разбира се, той няма да му даде бузата да я удари, защото тогава ние ще сме някак овчедушни, а ние ще проявим мъдрост и в този момент ние няма да върнем на злото със зло, но ще се отдръпнем от злото, няма да позволим на злото да влияе върху нас. За мен доброто е едно – това е Христос. В човешки план доброто е едно качество, когато човек от сърце прави нещо, за да помогне на някой. Защо кръстът има хоризонтална и вертикална линия? Защото едната символизира отношението ни към Бога, нагоре, а другата – отношението ни към хората. Т.е. ние винаги трябва да се стараем да правим добро за хората и да помагаме на тях“.

„Доброто извира от Бога към човеците и се връща обратно към Бога“, казва отец Зоран Мамучевски. Той не признава Коледа заради днешната комерсиалност на празника и критикува миряните, че сляпо следват традициите за Бъдни вечер с постните ястия.

“Ние не обръщаме внимание на най-важните неща, ние обръщаме внимание на 7 ястия, защото хората през целия пост са постили пък за това трябва да са постни храните на Бъдни вечер. А тези, които не са постили – за тях е най-важно да бъде постно точно тогава, а през другия период, а през другото време? За мене няма Коледа, за мене има Рождество Христово. Коледа е рождеството, раждането на Христос, на спасителя, на този, който дойде да свидетелства за Бога, този, който ни издигна, този, който ни изкупи чрез неговата смърт, този, който даде началото на нашето спасение“.


Още от