Рециклирането в тази книга означава преработване, обясни авторката пред "Хоризонт": "Да вземеш нещо, което е било лошо, нещо, което ти е причинило болка в емоционалния аспект на думата, и да успееш да продължиш нататък, въпреки тази болка."
Първият раздел на книгата е озаглавен „Любов за рециклиране“, а вторият - "Фамилна анамнеза". Във "Фамилна анамнеза" са текстовете, които Айча е посветила на семейството си и на родния си град - Търговище. Корицата е дело на приятеля на Айча – Кольо Колев, който се занимава с дрон фотография и кинематография. На корицата е стара, недовършена сграда в Търговище, каквито, загрозяващи градския пейзаж сгради, по думите й, има в много градове. „Той се шегува с тази снимка, че това е търговищкият вариант на Чернобил. Когато прочете текстовете във „Фамилна анамнеза“, реши, че може би това ще подхожда най-много.“
"Аз съм от хората, които се вдъхновяват от нещата, които се случват в моя собствен живот, но също така много често може да ме вдъхнови нещо, което някой друг ми е разказал. Работата ми и срещата с пациенти, които понякога просто се отпускат и започват да ми разказват неща, които са много извън причината, заради която са дошли при мен в кабинета - понякога и техните истории успяват да ме вдъхновят", разказва Айча Заралиева.
Айча Заралиева е специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Споделя, че някои пациенти стават приятели, а други – читатели. Затова понякога дава автографи в кабинета.
"Моята работа ме среща с пациентите вече, когато страшното е минало - аз така разказвам какво работя, и им помагам да се върнат обратно към предишния ритъм на живот. Това е причината, заради която ние с тези хора се виждаме наистина много дълго време. Не е просто те да минат през кабинета и никога повече да не ги видя, дори напротив, ние се виждаме понякога дни наред, месеци, имаме време да се опознаем. И някои от тези хора започват да си разказват много сериозно личните истории и наистина има текстове, които са вдъхновени от чужди истории."
Творческият път на Айча Заралиева започна с набързо подготвено литературно четене на сцената на кафе-театъра в Търговище. В читалище "Напредък" бил организиран един творчески клуб, който тогава нямал име. "Бяхме се събрали едни младежи на възраст между 14 и 17 години. Аз тогава бях девети клас. Всъщност, това беше първото място, където аз застанах пред публика и прочетох само свои текстове. Така започнаха нещата - малко на шега, малко като това тийнейджърското писане, което почти всички хора преживяват в един или друг момент. Обаче при мен се оказа, че не било само тийнейджърско вдъхновение за кратко време. Оказа се, че е една страст, която явно ще бъде до живот."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
