Стенописът е разположен на т.нар. Остров на съкровищата – бивша военноморска база, сега неделима част от града. Надписът "България" фигурира в различни варианти – на кирилица и на латиница, вплетени са цветовете на българското знаме.
„Правил съм стенописи къде ли не, но никога на стени от изоставено скуош игрище, където военните са играли тази много американска игра. В момента то е изоставено – те са две игрища едно до друго. Двете стени са с огромни размери – всяка от тях е пет на шест метра“, разказа Олег Гочев в предаването "Нощен хоризонт".
Мадарският конник е златен. „Все пак това е Островът на съкровищата. Исках да им подаря едно голямо съкровище, не тракийско, а съвсем съвременно“. Стенописът е открит на 11 ноември миналата година.
Олег Гочев отива в Сан Франциско като стипендиант по програмата „Фулбрайт“. Там, стъпвайки върху разбирането за Сан Франциско като мултикултурен и мултинационален град, започва да изследва как съвременният начин на живот се отразява върху публичната стенопис. „Там е хипермода, бих казал, че в Сан Франциско хората са луди за стенописи, може би защото имат много голяма латиноамериканска диаспора.“
В легендарен квартал на града например има над 600 стенописа, посветени на „всякакви народи, нации, митологии, религии“, обясни той. Руски, японски и китайски квартал допълват пъстрата картина на града. Така Гочев установил, че има налични руски и японски стенописи, но българската общност например си няма такива. Изучавайки въздействието на гражданското общество върху образите в публичните стенописи, решава да направи провокация със стенопис и на българската диаспора.
Избира Мадарския конник отчасти заради основната му символика, но и защото не спира да го очарова от детските му години до днес.
Според Олег Гочев творческата провокация именно на Мадарския конник се състои в това, че образът му е безкрайно познат на всеки българин, но е само силует и дава поле за безкрайни интерпретации. Преди да сътвори своята стенописна версия проф. Гочев изследва множество източници и тълкувания, посветени на конника. Развива идеята си върху скица, която някога е правил на място, пред самия скален релеф.
Изкуството публична стенопис беше неглижирано и почти загърбено през почти 30-те години преход, отбеляза още пред "Хоризонт" Олег Гочев. „Изкуството в тази битка за богатство беше силно неглижирано, защото в него нямаше толкова капитали.“
Заедно с живописта и скулптурата, стенописта е още от пещерните рисунки, когато е нямало дори архитектура, а човечеството е започнало да се отделя в онзи му етап на развитие от естественото му съществование, тоест, тези изкуства са част от осъзнаването на човека като същество, различно от природата, каза още проф. Гочев.
Цялото интервю е в звуковия файл.
