Д-р Гълъбова дава пример с обичайно дежурство, в рамките на което 130 болни се обслужват от 1 дежурен лекар, 4 медицински сестри и 8 санитари и това излиза извън всякакви европейски стандарти. „Става все по-трудно да се справим и да предложим онова, което психично болните хора заслужават и трябва да получат – качествено лечение при достойни условия, от хора, които наистина ги е грижа за тях и са мотивирани да работят тази изключително тежка работа.“
Пътят до психиатричната болница "Св. Иван Рилски" е в окаяно състояние, осеян е с дупки, които лете са пълни с прахоляк, а когато вали - с кал.
„Този път олицетворява отношението на обществото към моите болни. Какъвто е пътят, такова е и отношението. Затова и болницата се намира в гората. Затова и получаваме коли втора употреба. Изобщо, ние сме извън списъка от грижи на Министерството на здравеопазването и това е от години. Нямам предвид Държавната психиатрична болница, а психиатрията изобщо“, коментира д-р Гълъбова.
За немалка част от пациентите държавната болница е единственото място, което им предлага покрив над главите. „Има огромен проблем с нашите пациенти. Те често стават обект на имотни измами. Остават на улицата. Абсолютно незащитени са. С тях се злоупотребява и, наистина, колкото и мизерни да са психиатричните болници, те представляват подслон за тях.“
Психично-здравното обслужване в България е достигнало дъното
Д-р Гълъбова е оптимист, защото, по думите й, животът си иска своето и не може дълго да продължава нещо, което противоречи на житейската логика. „Животът в европейска България, и то в обозримо бъдеще, ще се промени към по-добро, включително психично-здравното обслужване на българите. Мисля, че ние вече сме стигнали дъното и животът няма да ни позволи да продължим по този начин.“
По отношение на грижите за психично болните сме толкова закъснели, че нямаме време да чакаме да израстем цивилизационно след няколко поколения, а трябва в много спешен порядък да се вземат мерки, подчерта психиатърът.
Тежките диагнози у нас са равносилни на социална смърт
Тежките психиатрични заболявания не се увеличават, те засягат устойчив процент от населението, уточни д-р Гълъбова и отбеляза, че тежките психиатрични диагнози у нас, обаче, са равносилни на социална смърт. „Ние виждаме какво е отношението на обществото към психично болните. Колко рядко малката група на общността, в която живее болният, полага грижи за този човек и иска да помогне.“ Обществото не е толерантно към хората с психични проблеми, категорична е тя.
Отговорно е да бъдеш надежда за някого, споделя още д-р Цветеслава Гълъбова.
„Човекът е едно много сложно създание – неслучайно е венецът на природата, а ние, психиатрите, се занимаваме с тръните по този венец, тоест, с ума. Просто в медицината две и две не прави четири.“
Цялото интервю е в звуковия файл.
