След продължили шест месеца протести на майките на деца и младежи с увреждания, парламентът прие два важни за живота на тези семейства закона- за личната помощ и за хората с увреждания. Промени ли се ежедневието им и как - Кети Тренчева гостува в семейството на Айша и Мустафа Лют от Якоруда.
Този път те са по-сигурни и имат добри новини - Айша се е върнала към учителската професия, макар и по заместване, а по-малкият син вече е стипендиант на фондация „ Българска памет“, която му помага да се подготви за да кандидатства медицина след две години. 20-годишният Ахмед е с най- тежката форма на ДЦП, но неговият интелект е запазен и силно развит. Айша обяснява как усещат резултатите от успешната битка с институциите :
„Надявам се да повлияе положително, досега още не сме го усетили, но имаме надежда и вече сме по-сигурни, че нещо ще се промени. Понеже доходите на едно семейство, знаете, са ограничени, особено в малкия град. Макар да имаш образование, макар да искаш да работиш, няма къде. Не живеем в лукс, не хвърляме кой знае колко средства, да има за най-основното – за рехабилитация, памперси, храна и лекарства за детето и на нас вече най-необходимото, каквото е нужно за семейството.“
Жената обяснява какви са проблемите при тях:
„Имаше много недогледани неща, и когато навърши 18, изглежда той оздравя. Всички средства, които получаваше, и клинични пътеки за рехабилитация, три пъти е взимал 930 лева, както се тръби, големите пари и от там насетне, след 18 години, останахме с 230 лева.
Той е дете, след като е на памперс, не може сам да се храни, сам да пие, той е дете, той е бебе. Той просто не може сам да съществува. Трябва да има неща, които да се открояват едно от друго. Затова електронният регистър трябва да направи класификация на диагнозата, не само на ТЕЛК-овете като проценти и чужда помощ, но и самата диагноза е много важна.“
Айша Лют казва кое според нея е важно да се промени:
„Най-важното – трябва да има гарантиран доход да му осигури памперси, лекарства. Това е нещо, без което той не може. Друго – рехабилитация, той трябва да се поддържа, но вече след 18 години става много трудно всичко. Единият родител трябва да има гарантиран месечен доход.“
Рядко по тази тема включваме бащите. А Мустафа е един ярък пример на бащина обич и денонощна грижа. Той е готов да се посвети изцяло на Ахмед, за да може Айша да преподава, тъй като е любимият учител по химия:
„Не сме неразделни с него. Ако може държавата да се опита да ни помогне, както прие тия двата закона. Аз съм на 52 години, с 20 години трудов стаж и без тия неща. Без трудов стаж, като направя например години за пенсиониране, то не мога да взема никаква пенсия. При това положение, като качвам едни години, така става по-голям проблем. Ние ще остареем с Айша и няма кой да му помага на Ахмедчо.“
