Весела Владкова потърси мнението на проф. Рай Колморген от университета Цrтау/Гьорлиц, един от най-уважаваните изследователи на прехода и възхода на популистите в Германия.
Цитау и Гьорлиц се намират в най-югоизточния край на Саксония, на границата с Чехия и Полша. Граничният район е нагледен пример за европейска интеграция. И въпреки това се слави с общината с най-висок изборен резултат на евроскептичната „Алтернатива за Германия“ на федералните избори през 2017 г. За проф. Колморген обяснението се крие в социалните процеси в Източна Германия, от където в годините след промените над 4 милиона добре образовани, предимно млади хора напуснаха в посока запад. „Останаха възрастните представители на ниската средна класа“, твърди социологът. А всеки четвърти от тях гласува за „Алтернатива за Германия“.
„Причината, „Алтернатива за Германия“ да е с толкова силни позиции в източните провинции, се дължи на факта, че източногерманците са скептични към партийната система като цяло. Това е един вид политическото наследство на диктатурата от времето на бившата ГДР. Още една причина обаче е, че хората в бившата ГДР имат усещането, че след обединението през 1990 г. западногерманската политика неглижира проблемите в новите провинции“, обясни проф. Колморген.
„В резултат на това те се дистанцираха от политическия елит, и в тази ниша се настани „Алтернатива за Германия“, която се обяви срещу политиката на традиционните партии. Естествено, това се хареса именно на онези разочаровани от демокрацията хора, които днес са основните избиратели на тази партия“.
В Източна Германия все още се води разпалена дискусия за това, защо ЕС трябваше да спасява гръцката икономика от фалит и защо с лека ръка се приемат бежанци, вместо да се подпомогнат социално слаби германци. Откровеният ксенофобски тон в изказванията на някои водещи политици на „Алтернатива за Германия“ междувременно стана повод, контраразузнаването да постави партията под наблюдение. За първи път в историята на Федералната република политическа сила, представена в Бундестага, е във фокуса на службите. На този фон избирателите на „Алтернатива за Германия“ сега са призвани да приемат и радикалните искания на партията за излизане от ЕС, за разпускане на Европейския парламент и за връщане на германската марка.
- Как трябва да възприемаме тези послания - като сериозна политическа заявка или все пак като тактически предизборен ход, насочен дори повече към регионалните избори, отколкото към евровота?
- Още със създаването си „Алтернатива за Германия“ пое по антиевропейския път, като първоначално се обяви срещу еврото като обща европейска валута. След серия метаморфози към профила на партията сега се добавя и вълната Брекзит. Парадоксалното е, че избирателите на „Алтернатива за Германия“ в източната част на страната години наред приемаха с широки обятия финансовата подкрепа от еврофондовете - бившата ГДР беше приоритет за кохезионния фонд на ЕС.
В същото време обаче никой не се вълнуваше особено от европейската солидарност като основа за съществуването на ЕС. Така например източногерманците така и не искаха да разберат, защо Германия трябва да плаща за икономическото и политическо развитие на другите страни от Източна Европа по пътя им към членство в ЕС и след приемането им - за приравняването на условията на живот с тези в Западна Европа. Така е и до днес: Защо да плащаме, след като те не са си направили домашните? На този фон изборната програма на „Алтернатива за Германия“ за вота през май е логична - разпускане на ЕП, излизане от ЕС, излизане от еврозоната.
- Поисканата „радикална“ реформа на ЕС според конгреса на „Алтернатива за Германия“ означава отмяна на неработещото Шенгенско споразумение, което трябва да се замени от тясно сътрудничество между няколко отделни държави, като отново се въведе повсеместен граничен контрол. Според водещата опозиционна сила в Германия ЕС трябва да се редуцира до „нова икономическа общност на споделени интереси“. В предизборната програма на „Алтернатива за Германия“ е записано още, че Германия трябва да се откаже от общата външна политика на ЕС, както и да напусне глобалния пакт за миграция. Тези искания са достатъчно радикални, но всъщност представляват олекотен вариант на първоначално внесения текст на предизборната програма.
- Конфликтите, които проличаха по време на конгреса, показват, че темата не е лесна - нито за партията, нито за привържениците на „Алтернатива за Германия“. Делегатите дълго спориха, дали да обещаят излизането на Германия от ЕС през 2025 г. В крайна сметка по настояване на партийното ръководство в изборната програма това искане беше смекчено до поставянето на условие за радикални реформи на ЕС, но без да се посочва срок за това.
Това искане е радикално и адресирано към избирателите, но не бива да се възприема като нещо повече от това. Известно е, че близо 80% от германците подкрепят безрезервно членството на страната в ЕС. Не виждам каквато и да е сериозна възможност Германия да напусне евросъюза. Нещо повече - дори да се води дискусия за Декзит. Така че в случая става въпрос за изборна тактика. Целта е да се мобилизират избирателите. Но това е и игра с огъня.
- Много от исканията, записани в предизборната програма на „Алтернатива за Германия“ за евроизборите, се споделят и от други крайнодесни и популистки партии в Европа. Сходни позиции изразяват и управляващата в Унгария партия „Фидес“, италианската „Лига“, австрийската „Партия на свободата“ и полската „Право и справедливост“. Възможно ли е европейско обединение на тези формации, което да намери свое силно представителство в следващия ЕП, проф. Колморген?
- От самото начало „Алтернатива за Германия“ се стреми към изграждането на международна мрежа. В посока Холандия, в посока Франция, а на по-късен етап и в посока Централна и Източна Европа, т.е. Полша и Унгария. Сътрудничеството е по линия на общи политически позиции, които особено по темата миграция са налице.
В същото време обаче тези крайнодесни, популистки и радикални партии, които са представени в ЕП, са силно разединени. Те се разминават в идеологическите си, програмните и стратегическите си виждания и няма да успеят да ги преодолеят и в следващия парламент. Не вярвам, че тези партии и движения могат да се обединят в едно общо европейско партийно семейство, което да застраши или да бъде значим опонент на традиционните европейски партии - Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, АЛДЕ и т.н.
Така че влиянието на крайната десница, на популистите и на националистите без съмнение ще се увеличи, но няма да застраши ЕС. Тази тенденция е обезпокояваща, но същевременно прави впечатление, че особено младите хора в Европа се мобилизират в защита на проекта ЕС. Затова мисля, че на тези избори евроскептиците няма да получат толкова много гласове, както мнозина се опасяват.
