Гергана е борбен човек. Говори скромно за своя тежък живот. Не се оплаква, не се жалва. Напротив. Търси решение на проблемите си и е благодарна… за всяка протегната ръка. Тя и дъщерите й живеят на ръба на мизерията. Животът й обаче е на път да се промени, защото среща Мариан Димитров от фондация АДРА, който й помага с построяването на къща за нея и децата й:
Гергана беше изведена от един кантон на гара "Драгичево" и живее в жп жилища на гара "Разпределителна" в град Перник, в много, много лоши условия. Подкрепял съм ги, но условията, при които живеят, не са човешски.
Представям си я малка, хубава къщичка с дворче. Бленувам я още от дете, защото все съм живяла по пансиони, на свободен наем и т.н.
Мариан откликва ежедневно. Правил го е и преди да стане директор на фондация, която помага на хора, изпаднали в беда. За него да направиш добро не е въпрос на избор, а на дълг. Дълг, който всеки трябва да припознае. Още по времето на Първата световна война група доброволци се организират и започват да помагат на пострадалите. Дейността им продължава и до днес. Фондацията, която ги обединява се нарича АДРА.Да са в ползва на обществото учи своите деца и Гергана. Може би именно еднаквият светоглед е пресякъл иначе толкова различните им пътища с Мариан.
Вероятно е клише това, че младите не се интересуват от проблемите на обществото. Напротив. Грижа ги е, опитват се да променят неприятната реалност. Това е така, защото има хора, които ги учат на ценности. Хора като Мариан и Гергана, които, въпреки всички житейски удари и напук на тях, сбъдват добрини.
