Алберто Бонисоли е министър в италианското правителство от 1 юни 2018. „Той е политик само когато е на работа. Вкъщи е Алберто. Обича да готви като много италианци. Говорим на български, ако имаме гости от България“, разказва Лучия Велева. „Той прави паста и пица. Аз правя мусака и баница.“
И двете им деца – момичета на 13 и на 19 години, говорят български, могат спокойно да общуват, да гледат филми и да слушат музика, но им е по-трудно да четат книги на майчиния си език.
Лучия Велева е родом от Пловдив. Завършила е Техническия университет. Прави магистратура във Франция, а малко преди 2000-та година се установява в Италия, където работи по проекти за професионално обучение. През 2007 година учредява фондация „Кураж“, с която участва в транснационални проекти по европейски програми в областта на образованието и социалната сфера.
„Срещнахме се по време на работа по общ европейски проект на ФАР в София преди близо 25 години. Той имаше нужда от виза за България, а аз – от виза за Италия. Беше много по-трудно пътуването, отколкото сега“, спомня си Велева.
В първите години, прекарани в Италия, тя установила, че повечето италианци бъркали столицата ни с Букурещ, а по-информираните знаели името на Стоичков и на известни оперни певци, както и това, че България е страната на розите.
Днес това не е така, твърди Лучия Велева. „Хората от бизнеса ме питат дали има възможности за бизнес в България. Хората от сферата на културата ме питат какво се случва в културната сфера в България. Пенсионерите ме питат колко лесно е да се установи човек в България и добре да се живее с 1000 евро пенсия.“
За да се реши проблемът на хората с увреждания, се изискват много средства, а невинаги държавата може да ги осигури, смята Велева и допълва, че в Италия има специално министерство на семейството и хората с увреждания, църквата също има много силна роля, такава е и ролята на неправителствения сектор.
„Да приема хората с увреждания като част от обществото, да не ги изолира. Например при откриването на Европейската столица на културата в Матера много близо до сцената и до официалната трибуна имаше един ред, отделен специално за хора с инвалидни колички. Градът искаше и тези хора да бъдат включени в празника и това е важно.“
Цялото интервю е в звуковия файл.
