Словакия отбелязва десетата годишнина от влизането в еврозоната.
"Да, това беше относително труден процес за нас, каза в интервю за "Хоризонт" Иван Шрамко - бившият управител на Словашката централна банка, в чийто мандат еврото е въведено в страната през 2009 година.
Започнахме с подготовката през 2003 или една година преди да се присъединим към Европейския съюз. Най-голямото предизвикателство беше да изпълним икономическите критерии, заложени в договора от Маастрихт. Трябваше да пригодим икономиката си към европейските стандарти, което наистина беше много сериозно изпитание. Реформирахме редица системи - данъчната, пенсионната, здравната. Това не са популярни реформи и изискваха доста усилия. Политиците се изправиха пред предизвикателството да обяснят на хората, че трудностите си струват в името на крайната цел. През 2003-а година правителството одобри стратегията за влизането в еврозоната, в която беше записано, че то трябва да се случи през 2009-а. Ние успяхме да го направим. Това беше първата част от процеса. Втората - да убедим хората и бизнеса, че еврото е по-добро за страната ни. Справихме се и с това. Последните проучвания показват, че и обикновените хора, и фирмите се чувстват добре с еврото като официална валута на Словакия."
- 2009-а беше годината след фалита на "Лемън Брадърс", когато светът изпадна в най-тежката финансова криза след голямата депресия. Помогна ли на Словакия фактът, че именно тогава станахте част от еврозоната?
"Няма лесен отговор на този въпрос. Ние правихме много комплексни анализи и прилагахме различни модели, за да обхванем максимално много ситуации. Истината е обаче, че през 2005-а и 2006-а, когато подготовката за еврозоната беше в разгара си, никой дори не предполагаше, че предстои толкова тежка криза само няколко години по-късно. Всички оценки и прогнози, направени преди това, станаха абсолютно нерелеванти към действителността на 2008-а и 2009-а година. Разбира се, кризата удари силно и нашата икономика. Този удар обаче беше нищо в сравнение с това, което се случи в съседните на нас икономики, които не бяха в еврозоната и не се бяха подготвяли за влизане в нея. Например, икономиката в Чехия претърпя истински шок. Курсът на чешката крона към едно евро варираше между 25 и 28. Това е много голямо колебание. Ударът беше понесен и от хората, но още повече от фирмите. Казвам го, защото те сред основните партньори на Словакия. Ние имаме много отворена икономика. Износът и вносът представляват около 60 % от брутния вътрешен продукт и последиците от кризата бяха усетени по този канал, а не чрез колебания във валутния. Ние вече имахме еврото. В Унгария кризата също връхлетя с много последствия. Хората буквално изстрадаха последиците от колебанията в цената на форинта. Това беше спестено на Словакия, защото еврото остана стабилно спрямо долара и другите водещи валути. Мигновеният ефект от стабилната валута беше усетен още през първата година от членството ни в еврозоната и той беше изключително позитивен.
- Вероятно един от големите страхове на хората е бил свързан с шоковото поскъпване на цените в Словакия след приемането на еврото. Оказа ли се основателен този страх?
"Преди приемането на еврото това беше една от най-големите заплахи или рискове, както искате го наречете, свързана с общественото мнение. Нали го знаете този мит, че еврото едва ли не е отровно и ще навреди на хората. Реалността обаче беше друга. Разбира се, тук трябва да прибавим и ефекта от кризата, защото когато има икономическо забавяне и дори негативен ръст на брутния вътрешен продукт, не може да се очаква голяма инфлация. И заради ефекта от икономическия цикъл, но и заради предварително взетите мерки, инфлацията беше 0,1 %. И правителството, и ние като централна банка оказахме много голям натиск върху предприемачите да не се възползват от приемането на еврото за необоснована вдигане на цените. Успяхме да запазим ценовото равнище стабилно през 2009-а и последващите години. Това беше много важно, особено в сравнение със съседните страни като Чехия и Унгария, където и възстановяването от кризата дойде с доста сериозна инфлация."
- В момента България има много добри макроикономически показатели и стриктна фискална политика. Какво ни гарантира, че с влизането в еврозоната правителството няма да отпусне юздите?
"Различна е ситуацията от това, което казват. Точно обратното. Ако сте в еврозоната, ще има много по-стриктни правила, с които да се съобразявате. Единственото, за което се сещам и което се случи на нас, е, че трябваше да поемем част от спасяването на гръцката икономика. Спомняте си проблемите с гръцкия дълг и спасителните програми."
- На вас ви се наложи да участвате в спасяването на Гърция. Да не се окаже, че ние ще трябва да помагаме на Италия ...
"Да, точно така. Италия е сериозен риск за еврозоната. Ние можем единствено да се надяваме, че Европейската комисия и Италия ще действат достатъчно отговорно, за да овладеят ситуацията. Факт е обаче, че не е изключено да се наложи спасяване на Италия. Рискът съществува за следващите няколко години."
- Казвате, че надзорът е по-стриктен, когато една държава е в еврозоната. Как обаче да бъдем сигурни, че Европейската централна банка ще ни надзирава по-добре, след като знаем какво се случва с Дойчебанк например. В Латвия имаше такъв проблем. В Дания - с естонска банка.
"Мисля, че самият факт, че прането на пари е открито, е резултат от добрата работа на Европейската централна банка. Преди системата да бъде интегрирана и обща, надзорът на национално ниво явно не е бил достатъчно ефективен.“
- Споделяте ли становището на много експерти, че рецесията идва към Европа?
"Лично аз предпочитам да вярвам на прогнозите, които правят институции като Европейската централна банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международният валутен фонд. В световен мащаб те не очакват рецесия, но подчертават, че ще има забавяне. Икономическият растеж в глобален план ще се свие от 3,5 до 3,1 на сто. В еврозоната също ще има забавяне, но засега не може да се говори за рецесия.
