На всеки три секунди в света се появява нов случай на деменция. Една четвърт от хората в бъдеще ще бъдат засегнати от заболяването, сочат данните на Световната здравна организация. 82 процента от хората, които имат близки с деменция и Алцхаймер, не са запознати с формите на подкрепа на тези пациенти, сочи проучване на Фондация "Състрадание Алцхаймер" България.
Илиян Василев, който губи битката с деменцията, от която боледува съпругата му, споделя, че проблемът у нас е най-вече заради игнорирането на това заболяване:
"Проблемът е, че това изобщо не е тема. Загубих съпругата си след 8 години битка и знам много неща - повече, отколкото лекарите могат да дадат като практични ползи. В България общественото възприятие за деменциите е под всякаква критика. Колко хора знаят, че има детски Алцхаймер, че прагът на болестта пада до 25 години", смята Василев, според който най-нужни са системи за ранна терапия.
77 на сто от лицата от проучването на Фондация "Състрадание Алцхаймер" казват, че нямат информация за социалните институции, които осигуряват подкрепа на лица, засегнати от деменция, заяви д-р Венелин Стойчев. Всеки четвърти страда от деменция, посочва той и допълва:
"По отношение на информацията, когато това е личен проблем, хората започват да ровят по сайтове и да търсят. Когато личният проблем ти се махне от главата, твоят близък почине, ти изоставяш това нещо и твоят опит се губи", казва Стойчев и допълва, че много от засегнатите от деменция са практикували тежък умствен труд, докато в България продължава да битува клеймото, че деменцията засяга "по-простите".
Участниците в проучването съобщават, че изпитват остра нужда от обучение, казва Елена Трифонова от Фондация "Състрадание Алцхаймер" България. Организацията ще се бори за включване на всички отговорни институции в борбата с деменцията.
Според Илиян Василев много важно е да се промени методиката, по която се диагностицират болните с някакъв вид деменция. Затова е нужна покупка на нови видове скенери.
Как се подхожда в света при болните с деменеция? Страните, които имат най-богат опит и постижения, са Израел, Австралия и САЩ. Там, освен че обществеността е трайно ангажирана и обучена за тези болни, се работи и с протоколи с различно времетраене, които включват изследване с ПЕТ скенер, магнитен резонанс, впоследствие генетични изследвания и лечение чрез постоянно проследяване на сън, хранене, движение.
В България освен стигмата към заболяването, криенето и заключването на болните, две трети от участниците в проучването не знаят кои са медицинските заведения, които обслужват тези пациенти, липсват достатъчно домашни асистенти в помощ на семействата, липсва култура на отношение към това заболяване.
Подробности чуйте в прикачения файл.
