Адвокати от цялата страна, обединени чрез Общността на българските адвокати във Фейсбук, са отправили настоятелни искания до министъра на правосъдието Цецка Цачева и до Висшия съдебен съвет за въвеждане на единни правила за електронен достъп до делата, които да са валидни за всички съдилища и адвокати.
Пред БНР адвокат Емил Георгиев обясни, че общността обединява над 2000 български адвокати и реално, макар и неформално, това е втората най-голяма адвокатска колегия в страната. В исканията освен за електронен достъп до делата се изисква и копие от протоколите от съдебни заседания да бъде изпращано на адвокатите по имейл.
„При днешната мобилност, когато столични адвокати се явяват по дела извън столицата и, съответно, колеги, които са от страната, се явяват по много дела в столицата, това е най-нормалното нещо на света. В адвокатурата огромна част работи най-малкото с имейл. На този фон има съдилища, на първо място са столичните, които продължават да отказват да изпращат протоколи от заседание по имейл. Представете си за един колега, който не е от София – той трябва да ангажира свой столичен колега, който да ходи да му прави справка по делото, по някой път се изисква пълномощно, в други случаи се изисква молба, а делото е свободно за достъп едва след няколко дни и така нататък, и така нататък“.
Проблемът се корени в това, че различните съдилища работят по собствени правила и няма единен стандарт, който да се прилага еднакво навсякъде, допълни Георгиев в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ и уточни, че ВСС трябва да вземе отношение по въпросите.
„Очакваме ВСС най-сетне да постави този въпрос сериозно и да даде някакъв хоризонт. Очакваме от министър Цецка Цачева да се възползва от правото си да формира дневния ред на заседанията на ВСС, особено когато заседава в пленум, и също така да направи необходимото, ако никой друг не пожелае да вкара тази въпросна точка в дневния ред, тя да го направи. Очакваме също така органите на адвокатурата най-после да бъдат по-отворени и по-прозрачни към своите членове и да се отчитат“.
Няма проблем правилата да бъдат разписани, категоричен е адвокатът, който посочи, че в Австрия подобна система работи от 1997 година:
„България реално е една от много малкото държави, където няма електронен обмен на информация между съдилищата и другите представители на юридически професии и най-вече на адвокатурата“.
