Зад историите на шаловете стоят работливи възрастни жени, които вплитат своя живот. Ангажирайки ги Александър осмисля дните им. Кара ги да се чувстват полезни и значими.
Професионалният опит на бабите e по-голям от личния ни жизнен цикъл, енергията им е безгранична, а непукизмът им към забързания, модерен начин на живот - завиден. Те дават нищо по-малко от най-доброто от себе си. Но не защото „трябва“, а защото искат.
Разбират се, защото всеки цени труда на другия. Александър и бабите заедно крачат по пътя на пълноценния живот. Защото това, което правиш е значимо, едва когато е полезно за някой друг.
За много от възрастните хора у нас, старините преминават в безметежно лутане - при кого да отидат, на кого да не натежат, как да намерят смисъл в празнодневието. За повечето от нас, това е нормално, приемаме ги за стари и толкова. Има едни други хора, обаче, които не разсъждават по този начин. Напротив, смятат го за грешен и се опитват да променят реалността, с която като че ли сме свикнали. Александър и приятелите му ангажират баби да плетат шалове. Възлагат им задачи и жените се чувстват ценени. Усещат, че някой наистина се интересува от тях.
За всяка една от тях плетенето е удоволствие, разтоварване и страст. Любимото им време за плетене е или рано сутрин, или надвечер преди лягане, когато по телевизията няма ни новини, ни сапунени сериали. Като за начало всяка една от тях работи предимно есента и зимата, когато не може много да излиза навън.
Свободни и неограничени - така живеят и работят бабите, които Александър е открил и чиито дни е осмислил. Продължават заедно. Млади и стари, ръка за ръка. Взаимно полезни са си, дори мечтаят в една посока. Може би защото бабата е един от най-скъпите детски спомени, тази история е напомняне, че трябва да пазим и уважаваме това, което може един ден безвъзвратно да изчезне. Бабите ни са богатство - безценно, незаменимо и жизнено важно.
