Макар отдавна да ги няма Строителните войски, които Пешлеевски оглавяваше, опитът му отпреди четири години показал, че необразованите имат шанс да бъдат образовани, стига държавата да се ангажира с това, смята Радослав Пешлеевски.
Преди близо пет години в село Първенец, Пловдивско, реката отнася моста и децата няма как да стигнат до училище. „И се наложи спешно да изградим такъв мост. Имаме конструкции. Стегнахме се. Вземахме и хора от селото да помагат – съвестни роми“, разказва Радослав Пешлеевски.
"Направете нещо, защото синовете ни рано или късно ще свършат в затвора"
Видели, че могат да работят на подобни обекти, местните сами поискали да се направят курсове. „Те казаха: дай да видим има ли още работа, защото без работа загиваме. Даже родителите на по-младите казваха: направете нещо, защото нашите синове рано или късно ще свършат в затвора. Те за да ядат, трябва да крадат.“
Разбрали се в Пловдив да създадат център за едномесечно професионално обучение по строителни специалности. „Имахме опит, ГУСВ, там да ги подготвим, след което да ги насочим към обекти, на които ние работим и имаме нужда от работници.“
Плановете предвиждат в регионите с най-голяма безработица да бъдат разкрити 4 центъра за професионално обучение - два в Северна и два в Южна България, а парите за работата им да дойдат от програмите на Агенцията по заетостта.
Кметовете са най-близо до ромската общност и имат интерес да се включат
Кметовете са хората най-близо до ромската общност и проблемите й, подчертава Радослав Пешлеевски. Например кметът на Сливо поле, Русенско, който е бивш офицер от запаса, обяснил на Пешлеевски, че при него има свободно училище и много безработни в работоспособна възраст – както роми, така и българи. „Елате, ще създадем с вас учебен център. Аз предоставям училището като база. Даже ще ги храня, да ги настаним да спят един месец и след това ги пускаме да работят. Къде? Кметът и за това е помислил.“
За разлика от политиците, уточнява Пешлеевски. С това той си обяснява четиригодишното мълчание след искането за обучение на хората от селата на община Родопи. Сега бившият военен се надява изпратените до военното и регионалното министерство идеи да имат поне малка реализация.
Хората трябва да имат занаят и да не тежат на системата, която само ги издържа
„Аз съм губил бас от циганче, когато бях генерал. Хванахме се на бас. Той каза: аз за един час ще изкарам дневната норма за мазач. Казах: не можеш. Загубих баса. 50 лева, колкото се бях хванал.“
Условията правят ромите изобретателни, а нашите политици и държавници се убеждават, че е крайно необходимо за обществото и държавата ни тези хора да бъдат образовани и да работят, смята Пешлеевски. Хората трябва да имат занаят и да не тежат на системата, която само да ги издържа.
Като падне мост, няма кой да го възстанови аварийно
Има обаче и друг, много по-сериозен аргумент, който генералът от запаса изтъква: в страната трябва да има структури, които бързо да реагират при бедствия.
„В момента в България няма структура, която, като падне някъде мост, да повикат някой и да кажат: елате, вие отговаряте за бързото възстановяване на този мост. Гражданска защита – тя спасява, тя не възстановява. Пожарна безопасност и те спасяват. Ето – Червен бряг. Армията няма такива мостове.“
Нито Министерството на транспорта, нито Агенция „Пътна инфраструктура“ имали да сторят това. „Няма кой в България да възстанови един мост 110 м на Искър в Червен бряг“, прави заключение Радослав Пешлеевски.
Това, че от година на година квалифицираните хора в строителните професии все повече намаляват, е проблем не само за онези, чието образование не е достатъчно, но и на другите, чието образование ги е довело до висшите управленски нива, отбелязва бившият командир на бившите Строителни войски Радослав Пешлеевски.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
