Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Найден Йотов: Образованието е неадекватно на ежедневието

Неформалното образование набира все повече привърженици, казват организаторите на фестивала "(Не)Възможното Образование"

Найден Йотов и Славена Илиева в студиото на "Хоризонт"
Снимка: БНР

Основният проблем в образованието не само в България, а навсякъде по света, е неговата неадекватност спрямо ежедневието. Образователната система не е подготвена за това, което се случва днес. Това каза пред „Хоризонт“ Найден Йотов, преподавател във Валдорфското училище в София. Той е сред доброволците и съорганизатори за кинофестивала "(Не)Възможното Образование", който продължава до неделя.

Неформалното образование набира все повече привърженици, смята Найден Йотов. По думите му, все повече хора започват да се интересуват и вече имат по-големи изисквания за адекватно образование. "Няма нещо невъзможно, когато се събере критичната маса за това. Критичната маса набира скорост и промените са налични.“

Поне това показва интересът към второто издание на кинофестивала "(Не)Възможното Образование". Общността за демократично образование и организаторите на фестивала предлагат прожекции на документални филми, работилници и дискусии в София, Бургас, Варна, Пловдив и Добрич.

„В момента това, което наричате традиционно образование, е по-скоро свързано с обслужване на интересите на държавата, на корпорациите, на онази голяма машина, която има нужда постоянно да попълва своите редици от данъкоплатци, от работници, от механизми, които се хранят от завършващите училище и отиващите в университета. Пътят, общо взето, е известен. Целта на алтернативните школи е да може всеки един човек, въз основа на неговите индивидуални особености и качества, да е способен сам, свободно, да вземе решение за себе си“, коментира Найден Йотов.

Ако валдорфското образование е подкрепено от държавата, както е в Англия и Германия, тогава таксите драстично ще паднат, твърди той. В сегашната ситуация у нас то не е подпомогнато от държавата, затова и таксите са толкова високи.

Снимка: Славена Илиева

Работилниците са много важна част от фестивала. Целта е в тях да се предават практически знания и умения, които всеки учител или родител да може да ползва буквално на другия ден, обяснява пред "Хоризонт" Нели Керемидчиева, която се занимава с иновативни практики:

"Дори да е нещо съвсем дребно, дори просто да е посято семенцето на метода, който е представен, това за нас е достатъчно. Това означава, че този човек вече разполага с информацията, разполага и с ресурси в метода и педагогиката, ако това го е привлякло."

В събота предстоят работилница за  работа с деца със специални потребности и работилница за представяне на слънчевата педагогика (по ученията на Петър Дънов). За неделя следобед е предвидена работилница по метода психомоторика – слабо познат у нас, макар и доста познат в други страни.

„Говорим за деца под десетгодишна възраст, които имат нужда да се изразят чрез движение. Чрез движението те могат да изразят много от своите емоции, да преработят случки, това да им помогне да ги осмислят“, разказва Нели Керемидчиева.

Работилницата е създадена за формат работа по двойки – възрастен и дете. „Десет такива двойки, като има възможност и за повече хора, които да наблюдават какво представлява тази интеракция и как водещите осмислят опита, през който преминават възрастният и детето.“

Вече има проведени разговори с Нов български университет и Факултета по педагогика на Софийския университет, за да се привлекат повече студенти за каузата.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна