3
"По-малко от един процент чужденци живеят у нас и поради това често остават малко невидими или пък обект на стереотипи и предразсъдъци. Социологически проучвания показват, че повечето българи не познават лично чужденци, бежанци, а пък се информират за тях от медиите. Чрез тези неформални приятелски събития искаме да градим мостове между хората и да подпомагаме двустранния процес на интеграция, защото както ние се учим от чужденците, така и те се учат от нас и се обогатяваме взаимно", обясни тя.
Бистра Иванова припомни за вълната от солидарност и съпричастност на българите към чужденците в началото на бежанската криза, когато се организираха много неформални акции за набиране на храни, дрехи и лекарства.
"2014-2015-а, когато започна така наречената криза, тъй като българската държава не беше много добре подготвена и не предоставяше нужните условия на търсещите закрила. След това всички станахме свидетели как темата се политизира страшно много.“
Иванова уточни още, че до 2014 година е действала „малка, но много добра интеграционна програма за бежанци“:
„Която осигуряваше курсове по български език, средства за жилищно настаняване, помощ при записване на деца в училище, търсене на работа, плащане на здравни осигуровки, но тази програма спря след това."
Организацията "Мулти-култи колектив" разширява своята дейност в страната чрез инициативи в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора.
"Сдружението за независимо творческо общуване" в Пловдив започва да подпомага интеграцията на чужденци у нас през 2015 година, разказа предаването "Нощен Хоризонт“ председателят на организацията Ина Церовска.
"В първия момент си мислехме, че това е изключително лесно случващо се начинание, обаче се оказа, че не е никак лесно да стигнеш до тези чужденци, независимо дали те са много или малко. Когато отворим сърцата си, нещата се случват бързо. Важното е, че ние, когато тръгнем към тях се оказва, че увличаме страшно много хора покрай себе си и така контактите стават наистина в една мрежа. И тази мрежа, колкото минават годините, тя се разширява. Емоционалните ни срещи стават все по-големи, приятелствата ни също."
Ина Церовска даде пример за интеграцията на семейство сирийци, които живеят в Пазарджик.
"Когато ние си мислехме, че ще бъде много трудно нашата общност да ги приеме, се оказа, че това е семейство, което се радва на цялата любов на общността. До някаква степен чрез старта, който дадохме на това семейство с тяхната история, с храната, с всичко, което те ни разказаха за страната, от която идват. Ние видяхме как всички се отворихме към онова, което са те. Те в момента се чувстват прекрасно в Пазарджик, имат свой бизнес, общността е отворена, децата им учат, говорят вече превъзходно български."
И още една история за успешно интегриране на чужденец. Саиф ур-Рехман от Пакистан пристига в България през 1994 година.
"Научих български език. Много ми хареса езикът, хората как говореха, много внимателно съм слушал кой как говори. Когато научих български език, леко започнах да говоря, тогава още повече започна да ми харесва България и останах тук."
Като състезател по крикет в Пакистан, решава да популяризира този спорт и у нас. През 2012 година решава да се захване с благородната инициатива да преподава крикет на маса на деца с тежки физически и ментални увреждания.
"2012 година мислех по някакъв начин да помогна на деца с много тежки увреждания като детска церебрална парализа или тежка форма на аутизъм. За съжаление в България няма спорт за тези деца и няма интеграция. Целта ми беше интеграция чрез спорт, да ги събера на една маса, да ги изкарам от домовете или от техните домове. Има и деца без родители, но с много тежки увреждания."
За да осъществи идеята си, е пътувал в цялата страна, за да намери деца с увреждания и да им помогне, като ги включи в спортни състезания по крикет.
"Тези деца също искат да играят, също искат да се радват, също искат да се усмихват както нас. От тази гледна точка се получи добър резултат. Над 200 деца в момента играят в България. Имаме всяка година два турнира. Един в София, един в Пловдив".
Рехабилитаторите на децата с увреждания споделят, че участието на тези деца в спортни състезания по крикет води до добри резултати за тяхното здравословно състояние.
"Нямам думи как да ви кажа колко са щастливи техните родители, когато гледат, че едно дете, което 25 години само е лежало в легло или е стояло в количка, един прекрасен ден се прибира с една много голяма купа, отдолу пише "Шампион по крикет на маса" и златен медал", допълни Саиф ур-Рехман от Пакистан.
Чуйте повече от разговора на Пламена Бачийска с Бистра Иванова председател на неправителствената организация "Мулти-култи колектив", Панайот Чафкаров и Росица Бойчева, които участват в организационните дейности, Саиф ур-Рехман от Пакистан и Ина Церовска - председател на "Сдружението за независимо творческо общуване“ в Пловдив.
