Специално за Радио София тя разказа за някои от изложбите, с които се гордее, че е направила - като двата проекта за Пале дьо Токио с австралийката Анджелика Месити, която представлява страната си на биеналето във Венеция; за детските си спомени за Кристо и опаковането на Пон Ньоф (проект, който беше включен в нейната лекция) - "бях много впечатлена, защото изведнъж светът се отвори за мен и осъзнах, че всичко е възможно и всичко може да се превърне в изкуство", за причините да стане куратор - "стана естествено, не съм си казвала просто исках да се занимавам с изкуство, да работя с хора на изкуството и постепенно осъзнах, че именно те осмислят живота, така че съм много щастлива, че избрах тази професия".
Съвременното изкуство за Дария дьо Бове е огледало на обществото, а публичното пространство е нещо като агората в миналото, пространство, в което всеки може да изразява себе си. Затова и в своите лекции тя винаги обръща внимание и на street art, "което най-после е признато като форма на изкуство, а преди не беше така. Всяка форма на себеизразяване в общественото пространство, стига да не е обидна за някого и да уважава облика и архитектурата на града - защо не, нека бъдем с отворено съзнание. В примерите, които давам от Париж, има творби, които са инициирани от гражданите, не от официална градска комисия, така че хората сами могат да поискат изкуство тук или там. Понякога всичко започва от конкретен творец, друг път - от конкретно мястo" - казва Дария дьо Бове и дори препоръчва какво да видим, ако утре решим да прескочим до Париж.
Иначе разговорът за съвременното изкуство е много важен - то не винаги е разбираемо от пръв поглед, свързано е не само с настоящия контекст, но и с миналото. Дария дьо Бове прави интересен паралел между изкуството в публичното пространство в страни като Франция и Италия, страни с многовековно наследство - във всяко едно отношение, върху което "стъпва" съвременното изкуство и САЩ (по-нова държава, с различен политически контекст), но все пак и трите представляват западния свят. Докато в държави като България, "въпреки че и вие имате традиции, свързани с паметници и скулптури, това не е съвременно изкуство".
А за изкуството никога не е твърде рано да се говори (включително и на децата). Самата Сария дьо Бове има две дъщери (на 7 и 10 години) и ги води по музеи и галерии - "е, не прекалено често" - с усмивка добавя тя.
Чуйте повече в разговора на Лили Големинова с Дария дьо Бове.
