Регионалният исторически музей в Кърджали съхранява една от най-богатите музейни сбирки на икони у нас. Тя разкрива развитието на християнската култура в Родопите, която с различна интензивност продължава до наши дни.
Иконите са откривани при експедиции на музейни работници и свещеници по силата на договор с Пловдивската митрополия. Уникалното при тези творби е, че са подписани от техните автори.
Целта на тези експедиции е била да се изучава културното наследство в християнските храмове от епохата на Възраждането. Проучването е обхванало селищата в югоизточната част на област Кърджали. В него е участвала и Валерия Сариева, уредник в музея в Кърджали. Тя разказва пред "Хоризонт" как в църкви, обновявани или строени през ХІХ век, са откривали икони, зазидани в стените, почитани два или три века по-рано.
„Добре си спомням как ръката ми потъна в мека пореста материя, а това бяха икони, деструктирали. Последва процес на консервация и реставрация и те днес имат нов живот на прослава. Представете си големи икони, предназначени за така наречения царски ред на иконостаса. Святи образи, рисувани на дъбови основи, т.е. скъпи, с изобилие от злато като фон, по ореоли, по одежди. Профилирани рамки, изработени с внимание... Всичко това предполага, че те са били част от украса на просторни черкви, подходящи за такъв тип, изпълнени в изискан маниер икони."
Тези църкви вече не съществуват. Най-ранните икони, намирани в тях, са от края на 16 век. Посветени са на най-почитаните светци.
"Върху някои от тях с четем годините - 1632, 1690, 1701. Цялата идея на експозицията с тази хронология показва и връзката с късното Средновековие, показва едно непрестанно развитие на християнската култура, макар и неравномерно на места", посочва Валерия Сариева.
Авторите на иконите обикновено са били приходящи, поканени да работят в района. Имало е зографи от Пловдив и Асеновград, но най-често създателите на иконите са произхождали от Одрин и околностите му.
„Такива се Панайотис, който се подписва Панайотис от Енос. Енос е на брега на морето. Той рисува икони за три черкви. От Одрин произхожда и Мосхос, който се подписва като Моско Одринчанин. Той освен икони е работил и стенописи, например в главната черква на Бачковския манастир. По онова време зографите са говорели и пишели поне на два езика и вероятно, в зависимост от поръчката, са се подписвали на съответния език."
Имало е обаче и немалко български зографи от района на днешния Ивайловград. Сред тях се отличава зографът Димо, нарисувал Света Ана с малката Богородица.
"Елате да я видите. Тя е иконографски тип, рядък за българската традиция, по същество светска творба, с атмосфера на сдържана интимност. На фон с меки планински склонове с кипариси и храсти представени в цял ръст, фронтално, доминиращата фигура на майката Ана, хванала момиченцето си за ръчичка - действие, предхождащо традиционния сюжет Въведение на малката Мария", отбелязва Валерия Сариева.
Сбирката от икони в Регионалния исторически музей в Кърджали включва множество шедьоври на зографското изкуство. През последните три години е била посетена от около 40 000 души.
