Нормативната база, свързана със земята, е променена 60 пъти за последните години, а българската земеделска земя остава най-евтината и най-разпокъсаната в Европа.Настоящият Европейски парламент не взе решение как ще изглежда новата обща селскостопанска политика и проблемите трябва да се решат от следващите евродепутати.
„Накратко, нищо не е ясно“, казва Галина Пейчева, член на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи и фермер. Тя припомни, че България трябва да разработи стратегически план и да постави конкретни цели за страната, като определи кои сектори са стратегически и в кои има нужда от подпомагане.
„Ако не бъдат изпълнени целите и има разлика от 25%, има реална опасност от спирания на плащанията, което е много сериозно, защото от нас се очаква да кажем какво ще изпълним много конкретно - залагаме определени цели и те са свързани с определени ангажименти. Ако те не бъдат изпълнени и разликата е 25%, комисията започва процедура и трябва да бъде направен екшън-план, а ако не бъде изпълнен - плащанията спират“.
„В ресорното министерство засега не отговарят какви цели са заложени в българското предложение“, допълни Галина Пейчева и заяви, че „това създава огромно напрежение и несигурност“ в бизнеса.
Другият проблем, който създава напрежение, са т.нар. „бели петна“ – земите, които не са потърсени от реалните си собственици и се обработват от земеделци срещу заплащане, както и липсата на работна ръка.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
