Скандалът "Ибиса" в Австрия и екзит половете от евроизборите в Холандия, които се състояха в четвъртък, са все неприятни изненади за европейските популисти. Най-големите им надежди остават свързани с Италия, където евровотът е насрочен за утре.
Това се дължи на стремителния възход на вицепремиера Матео Салвини и неговата "Лига" през 14-те месеца от последните парламентарни избори в страната. Възход, видим както от социологическите прогнози, така и от резултатите на партията в тазгодишните регионални избори в Централна и Южна Италия.
„Станахме роби на Европа - искаме си достойнството и независимостта. Да спрем бюрократите, банкерите и лодките с мигранти.“ Това казаха пред Франс прес част от привържениците на Салвини, които откликнаха на повика му миналата събота в Милано. Те бяха хиляди, но немалко бяха и контрадемонстрантите, които вече не могат да търпят "министъра на омразата" и неговите ксенофобски изблици.
Новата политическа звезда на италианския небосклон е противоречива личност, но именно той може да се окаже лекарството срещу най-голямата заплаха за парламентарната демокрация - общественото разочарование. Въпросът е дали Салвини няма да се окаже последното лекарство. Защото всеки е уязвим. Доказа го предишната политическа звезда на Италия - Матео Ренци.
През 2014 година, на предишните избори за Европейски парламент, Ренци и неговата Демократическа партия спечелиха главозамайващите за италианската политическа действителност 40 процента от гласовете. Четири години по-късно те пропаднаха, „заляти“ от имигрантската вълна и от разочарованието от ширещите се бедност и корупция. Салвини също не е далеч от участта на Ренци.
Подемът на "Лигата" се дължи на комбинация от субективни и обективни обстоятелства. Към субективните спадат нестандартните решения на лидера ѝ Матео Салвини, а към обективните - отслабването на сродните десни партии, отбелязва Франческо Галиети от римския политически консултант
„Policy Sonar“.
„Лигата почти удвои резултатите си - от 17 на 30 и повече процента. Тя погълна гласовете, които принадлежаха на Силвио Берлускони и „Форца Италия“. Засилването ѝ се дължи частично и на нарастването на броя на хората, които не гласуват. Такива ситуации с ниска избирателна активност винаги облагодетелстват партиите с твърда електорална база.“
„Лигата“ настъпва отвъд традиционния си бастион в Северна Италия - към централната и южната част на страната. Салвини постигна победи в Базиликата, в Абруцо. Понякога със свои кандидати, а понякога подкрепяйки кандидати на други дясноцентристки партии. Решението на Салвини да разшири базата на партията си е третият и най-важен фактор за успеха ѝ“, смята Галиети.
Според професор Франко Павончело, президент на
Университета "Джон Кабот" в Рим, разширяването в географски аспект е само част от обяснението за подема на „Лигата“. Успоредно с това, партията на Салвини процъфтява и благодарение на успешното му политическо маневриране по отношение на коалиционния партньор Луиджи Ди Майо от Движението "Пет звезди".
„В управляващата коалиция с Движението „Пет звезди“, именно „Лигата“ е тази, която играе главната роля. Антиимигрантската политика на Салвини, силното му присъствие в социалните мрежи, идеята за пенсионна реформа наистина привлякоха много повече подкрепа. „Петте звезди“ пострадаха от съдружието си със Салвини. Хората смятат, че Движението не може да се мери по лидерски качества с ръководителя на „Лигата“. В същото време то не можа да изпълни някои важни обещания - за затварянето на стоманодобивния завод в Таранто, за блокирането на проекта за високоскоростната жп линия между Торино и Лион.“
Въпреки че "Лигата" излезе от изборите през 2018-та с почти двойно по-малко депутати и сенатори от "Пет звезди", и въпреки че именно "Петте звезди" излъчиха премиера Джузепе Конте, през изминалата година балансът в кабинета се преобърна. Отбелязва го и Павончело.
„Ситуацията е такава, че едната партия в коалицията взима превес и набира популярност сред избирателите. А Движението „Пет звезди“ страда от тази коалиция, защото е раздвоено между политическата левица и десницата. Това вероятно ще проличи и в евроизборите - Салвини ще подобри резултата си от миналогодишните избори, а Движението ще ги влоши,“ сочи Павончело.
Според Галиети „Лигата“ е в непрекъснат възход, но и на нея тази коалиция вече започна да тежи. „И двамата партньори вече си вредят един на друг.“
И на двамата обаче е трудно да се откажат, отбелязва Франко Павончело.
„Проблемът е, че няма къде да отидат. Колапсът на Демократическата партия (на Матео Ренци) и на Форца Италия (на Силвио Берлускони) създаде ситуация, в която Движението „Пет звезди“ и „Лигата“ бяха принудени да се заработят заедно, въпреки всичките си кавги и идеологически различия. Те нямат истинска алтернатива, освен ако не пожелаят предсрочни избори през октомври. Но никоя от двете сили не иска това. „Петте звезди“ са много притеснени, че няма да постигнат същите резултати, както през 2018-та, а „Лигата“ не иска да се изложи като причинител на евентуалното падане на кабинета.“
Персонални промени в управлението са твърде вероятни.
„Разногласията в съдружието на „Петте звезди“ и „Лигата“ нарастват. Проблемите на премиера Джузепе Конте също растат - „Лигата“ става все по-нетолерантна към него. Няма да се изненадам ако кабинетът бъде пренареден, в случай че „Лигата“ се представи добре на евроизборите. Премиерът също може да бъде сменен“, смята Павончело.
Дали евроизборите ще се окажат трамплин на Салвини към премиерския пост ще се разбере до дни.
„Трябва да наблюдаваме доста фактори, колко гласа ще успеят да привлекат „Лигата“ и „Петте звезди“, сочи Галиети. „Ако, например, „Лигата“ спечели 30 или повече процента от гласовете, импулсът да дръпне щепсела на коалицията и да върви към нови избори ще е много силен. Ако „Петте звезди“ завършат с по-малко от 20 процента лидерството на Луиджи Ди Майо ще бъде поставено под въпрос, а така ще бъде подкопана и сегашната ос на „Петте звезди“ с „Лигата“. Ако разликата между двете партии е в рамките на 5-6 процентни пункта, тогава е слабо вероятно нещо да се случи, но при 8 или 10 процентни пункта разлика извънредните парламентарни избори стават много по-вероятни. Тази вероятност ще нарасне гигантски, ако „Лигата“ заедно с „Форца Италия“ и „Братята на Италия“ наберат 42-43 процента от гласовете,“ смята експертът от „Policy Sonar“.
При вариант, в който политиците не се решат на предсрочни избори, едно пренареждане на кабинета може да изтласка на върха Салвини или близкият му съветник Джанкарло Джрджети, смята Павончело.
„Нека не забравяме, че „Лигата“ има традиционни поддръжници в лицето на предприемачите от Севера, които искат модерна икономическа система. Те са много по-притеснени от финансовата ситуация на страната и от типа изявления, които се появяват ежедневно по вестниците и плашат международните инвеститори. От тяхна гледна точка Джорджети изглежда по-вероятният кандидат за премиер от Салвини,“ отбелязва Павончело с уговорката, че „Петте звезди“ може и да не се съгласят да се откажат от Конте.
„Така или иначе, трябва да имаме предвид, че това италианско правителство е изправено пред много - много - трудна финансова ситуация. През следващата година то трябва да осигури 50 милиарда евро и не е ясно къде ще намери тези пари. В средносрочен план, това може да се окаже причината за падането му,“ предупреждава професорът от Университета „Джон Кабот“.
Според Павончело, коалицията в този си състав има сили за персонални промени, но не и за промени в икономическия курс.
„Въвеждането на минимални доходи на гражданите и пенсионният план представляват политики, които увеличават разходите, без да увеличават производителността и растежа. На това правителство му е много трудно да стимулира икономическия растеж заради отношението на „Петте звезди“ към големите бизнес-начинания, какъвто е проектът за жп линията в Северозападна Италия. Не може да се очаква експанзионна политика в икономиката и това може да попречи на италианското правителство да се вмести в европейските ограничения за държавния дълг и бюджетния дефицит.“
Салвини обяви, че иска да премахне тези ограничения, но едва ли ще го стори, дори ако постигне предричания му успех на евроизборите.
„Не изглежда, че националистите ще спечелят. Партията на Салвини ще е най-голямата италианска партия в Европарламента, но ще е в опозиция. Това ще намали до известна степен значението на Италия. Не виждам как Салвини ще предизвика съществена промяна във фискалните правила на Европа. Може би ще има известни облекчения в тези правила, но не заради това, че някой крещи от парламентарната трибуна, а защото Евросъюзът е заинтересован да има повече гъвкавост за растеж,“ сочи Павончело.
Освен това е „много трудно да се пледира за повече фискална гъвкавост в името на икономическия растеж, когато самото италианско правителство не планира никакви мерки за растеж. Това ще е много трудно. Също така трудно ще е да спориш с националистите от другите страни. Повечето от тях са противници на политиките, които води правителството в Италия.“
И все пак, именно отказът на Салвини да допусне още имигранти от Либия в италианските пристанища бе в основата на практическото прекратяване на военноморската мисия "Sophia", която не само намали корабокрушенията в Средиземно море, но доскоро пречеше на воюващите фракции в Либия да се сдобиват с оръжие от чуждестранните си кукловоди. Това показва, че макар и само вицепремиер, Салвини вече играе значима роля в управленските решения на Евросъюза. Какво ли ще стане, ако стане премиер?
Както сочи Франческо Галиети, италианските популисти и европейските им съюзници се стремят да влияят на курса на Евросъюза и чрез позициите си в следващия Европарламент.
„Първо, трудно е да се каже дали националистите ще сполучат да излъчат достатъчен брой евродепутати. Второ, мисля, че в много от анализите се налага погрешна представа за тях. Смята се, че ще им бъде много трудно да останат заедно, защото приоритетите им се разминават съществено, и че по тази причина те няма да могат да участват в управлението на Европа. Тази мисъл обаче подвежда. Националистите не ги е грижа дали ще управляват. По природа те не са мениджъри, а по-скоро брокери. А както знаете, брокерите са вманиачени в правенето на транзакции, в сключването на сделки.“
„Истинската цел на Салвини - и не само неговата - е да поддържа картела с другите националисти, така че да може да влияе върху избора на следващата Европейска комисия, което ще стане в третото тримесечие на годината. Дотогава националистите ще са се разбрали затова кого не искат да видят в Комисията.“
Миналата събота Салвини събра внушителна демонстрация в Милано с лидери от 11 националистически партии от Европа. Отсъстваше само затъналата в скандали австрийска Партия на свободата.
Дали коалицията на „нациите и свободата“ е жизнена или мимолетна ще покаже времето, но един извод изглежда вероятен още отсега.
„Националистите ще бъдат маргинализирани спрямо останалите политически групи в Европарламента. Не съм сигурен каква тежест ще имат, особено на фона на кризата при Австрийската партия на свободата. ... Интересното е, че въпреки сегашната националистическа вълна и упадъка на социалдемокрацията, традиционните политически сили като че ли запазват дълбоките си корени в електората. Затова не смятам, че популистката „революция“ ще се отрази съществено върху управлението на Евросъюза“, казва Франко Павончело.
Това, което може да се отрази, меко казано, "съществено" на Евросъюза, е дестабилизация на Италия. Според Франческо Галиети рисковете не са един или два.
„Едната заплаха е постоянното джафкане в коалицията. Другата е фактът, че бедността все още е налице, а с нея и условията, които създадоха движението срещу установения политически елит. Нежеланието за участие в изборния процес, обструкционизмът - всичко това може да се превърне в извънпарламентарно недоволство. Истинският риск е в това, че социалната стабилност може да бъде разклатена.“
„Това все още не се е случило. Може дори да се твърди, че популистите на власт представляват лек срещу социалната нестабилност. В Италия например нямаме протести на „жълти жилетки“, както във Франция.“
А кое е най-голямото предизвикателство за „Лигата“?
„Израстването на „Лигата“ се основава на идеите на нейния лидер. Този лидер тласна партията извън зоната, в която тя се чувства най-удобно. Тя се насочи към нови избиратели. Стори неща, немислими за старата гвардия, включително обвързването с Движението „Пет звезди“. Ако в даден момент тази стратегия претърпи неуспех, ще се появят предизвикателства към лидерската позиция на Салвини от редовете на самата „Лига“. Потенциални претенденти за поста му има - например управителят на Венето Лука Дзая. Съдбата на „Лигата“ е обвързана със съдбата на лидера ѝ Матео Салвини,“ казва Франческо Галиети.
