„Една такава проява или такова посещение и в катедралата, и молитвата от страна на румънския патриарх и след това от страна на римския папа са декларативни послания, но не и съвместно богослужение. Домакинът е този, който е добре да остане на своето място, когато наистина се чувства домакин в собствената си страна и църква“, обясни той в предаването „Преди всички“ след края на апостолическото посещение на папа Франциск в Румъния.
Стоядинов подчерта, че румънската църква участва в богословския диалог, а българската – не:
„Това е диалогът на възможно най-високо равнище и това е диалогът, в който всичко, което има да се каже за различията и за приликите, се казва очи в очи. Румънците няма от какво да се страхуват, защото нямат от какво да се крият, защото те са с ясни позиции и ги казват очи в очи. Ние говорим с история, казваме какво е било в минало време, докато те говорят за ситуацията сега“.
Румънската църква има подчертана грижа за румънския народ, който пълни църквите, посочи още Стоядинов.
Той отбеляза силното социално присъствие на църквата там. Според него силата на тяхната църква е именно в пълните църкви.
„От времето още на папа Йоан Павел II до ден днешен въпросът за идентичността на Европа и за мястото на християнството в нея е дебат, който се води много интензивно между католическата църква и европейските институции. Да се говори за Европа в християнски контекст е като че ли сърцевината на това, което папата казва в случая – повечето хора забравят за този контекст, някои дори го игнорират съзнателно. Ако той го напомня – това е добър сигнал за тези, които умеят да слушат“, коментира Стоядинов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
