Европейската комисия може да задейства процедурата заради прекомерно високия италиански дълг, която ще струва три милиарда евро на страната. Причината е, че Рим нарушава правилата за финансова стабилност на Брюксел, според които максималното ниво на държавен дълг може да е 60 % от брутния вътрешен продукт. Италианският дълг е над 132,2 % и според последните прогнози ще продължи да расте.
Италианското правителство отказва да се вслуша в съветите на Брюксел за намаляване на дефицита в хазната и за по-сериозни мерки за стимулиране на икономическия растеж. Какво означава това за третата по големина икономика в еврозоната? "Остра реакция на финансовите пазари, която ще доведе или до нов икономически крах, или до ново правителство" е краткият отговор в интервюто за предаването "Събота 150" на Марта Младенова с икономиста Никола Нобиле от международната анализаторска компания Oxford Economics:
- Основният проблем за икономиката ще дойде от финансовите пазари. Ако използваме историята като добър пример, трябва да си спомним какво се случи миналата година. Разликата в цената на италианските 10-годишни дългови книжа и германските стана огромна - удари почти 350 базисни пункта. Сега се движи около 280 - 290 базисни пункта. Мисля, че и сега има опасност от подобна пазарна реакция заради отношенията между Италия и Европейската комисия.
Причината е реакцията на Италия. Знаете какви становища изразиха двамата вицепремиери Ди Майо и Салвини. Засега те не дават сигнал, че биха искали да постигнат компромис, заради което пазарите ще реагират. Това веднага ще се отрази върху икономиката. Инвеститорите ще изгубят още от доверието си към правене на бизнес в Италия, което ще повлияе на растежа. Всички знаем как приключи миналата година. Кредитирането също ще се свие, а това е сигурен сигнал за задълбочаващ се проблем. Предполагам, че това ще бъде ситуацията тази година, ако правителството продължава да опонира на Европейската комисия.
- Само че Ди Майо и Салвини категорично заявяват, че вече няма място за политика на икономии в Италия, защото тя допълнително удря икономиката. Извън популизма, характерен и за двамата, можем ли да потърсим икономически аргументи в подкрепа на тяхната теза?
Въпросът с т.нар. политика на лишения е, че тя си има фискална стойност - т.е. може да бъде видяна през бюджета. Истината е, че в Италия видяхме истински такава политика и то в много тежък вариант при правителството на Монти през 2011 и 2012 година. След това харчовете от италианската хазна започнаха и сега изобщо не можем да говорим за "икономии" в Италия.
На второ място бих подчертал, че с идването на новото правителство през 2018 година, по никакъв начин изобщо не можем да говорим за "икономии". Имаше две много важни реформи - за минималния гарантиран доход и в пенсионната система, които удариха хазната.
Ако погледнете тези две мерки, те нямат сериозен ефект върху икономическия растеж. Големият проблем на Италия е, че това правителство разтвори кесията от бюджета, но го направи по напълно погрешен начин, с който не може да подпомогне растежа на икономиката. Ресурсите от бюджета, които не са много, ако трябва да бъда честен, не се разпределят правилно. И като добавим този изключително непродуктивен враждебен тон към Брюксел, който доведе до острата пазарна реакция, проблемът наистина стана много сериозен.
- Банките притежават доста дългови книжа, а при остра пазарна реакция, ефектът ще се усети и при тях. Заедно със свитото кредитиране, което отчасти се дължи и заради ситуацията около дълга - възможно ли е влошаване на ситуацията в банковата система?
- Именно в тази ситуация се намираме. Имаме банки, които са добре капитализирани - т.е. на теория имат ресурс, който да раздават като кредит в реалната икономика. Заради ситуацията, която коментирахме до момента обаче, това не се случва. Проблемът се влошава заради несигурността, която води до свиване на търсенето на кредит допълнително. Няма как да не се усети ефект и върху банковата система.
- И ако се стигне до спасителна програма, която няма как да бъде в гръцкия вариант със заеми отвън, остават банките. Изходът от подобна ситуация може да е много тежък, нали?
- Да, би било много сложна и тежка ситуация - и за банките, и за правителството. Все още не сме достигнали до там. Основният проблем на Италия не са финансовите институции, а бюджетът и правителството, което не прави нищо, за да реши истинските проблеми.
- Или казано по друг начин без икономически растеж, но с нарастващ дълг и дефицит - какъв е изходът от тази ситуация за Италия?
Мисля, че италианското правителство трябва да прибегне до намаляване на разходите. В същото време не вярвам, че има политическа воля, за да се постъпи правилно, особено след добрите изборни резултати на Лигата на Матео Салвини. Той се превърна в най-важния човек в правителството.
И така - правителството трябва да свие разходите си, за да постигне някаква устойчивост на държавната хазна, но аз не виждам възможност за такъв развой при този кабинет.
- Т.е. не вървим към постигане на съгласие с Брюксел, а към глоба от три милиарда евро?
Не мисля, че Италия ще бъде глобена, защото това никога не се е случвало досега. Струвам ми се обаче, че ако продължи тази ситуация и се стигне до истинска икономическа криза, не е изключено да има политически промени. Честно казано, мисля, че пазарната реакция и последващата я криза ще изпреварят глобата от Брюксел. В такъв случай новото правителство може и да постигне компромис с Европейската комисия.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
