„Събираме истории за прехода, защото сме срещали най-различни разкази отпреди 1989-а година, имаме и сегашните истории, но някак като че ли се губят историите именна прехода, на прехождането, живите истории на хората, износили прехода на своите плещи, а не големите политически истории за трансформация, за Кръглата маса, за приватизация и подобни. Искаме да видим историите на хората, на изживелите прехода, техните спомени, начинът, по който те си обясняват какво се е случило в този период..".
В предаването „Хоризонт до обед“ тя разказа и своята лична история:
„Деноминацията беше през 1999-та година. Тогава тръгнах на училище. Така се случи, че в първи клас, още не можех да броя до 10 както се казва, но в същото време трябваше, когато ме пратят родителите ми до магазина, да знам че сега са ми дали примерно 1000 лв, а след това магазинерката ще ми върне 10 стотинки и това е в реда на нещата. Точно тези пресмятания - връщане на нули назад, смятане на нули напред, беше изключително сложно за мен по онова време. Научих какво означава инфлация и какво означава деноминация още преди да мога да умножавам“.
От начина, по който разказваме миналото, зависи и историята на бъдещето, която пишем, обобщи тя.
„В България официалната версия за прехода – водещите наративи - е доста монолитна, едностранна. Смятаме, че това тълкуване може да бъде разчупено и трябва да бъде разчупено“.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
