Една универсална, една изключително ерудирана и също така с невероятна работоспособност личност – така можем да определим художника Райко Алексиев. В това се уверяваме, когато посетим неговата ретроспективна изложба в Софийска градска художествена галерия – 26 години след представянето на камерната му експозиция. Дали е само име на галерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година? Малко повече биография, защото публиката не познава неговия сложен и интересен творчески път. В годините на Първата световна война, с крайно острите си карикатури във водещите списания „Българан“ и „Барабан“ Райко Алексиев вече е задминал доайена Александър Божинов.
Той е човекът – издател на седмичника „Щурец“, който списва сам и в изложбата са показани около 30 броя на това издание, станало символ на смели карикатури, поезия и други хумористични текстове. Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова, после Алексиева, е вероятният тласък да се впусне с авантюрата да издава този хумористичен вестник, който излиза до края на 1932 година. Това не е пречка за трескавата му обществена дейност – дълго време Райко Алексиев е председател на Съюза на дружествата на художниците. По време на четирите мандата се открива галерията на улица „Раковски“ 125, която сега носи неговото име, организира парични помощи за членове на Съюза, защитава от властите преследвани художници.
И друг интересен факт – през новото време, след ноемврийските събития, може би 1992-1993 година неговата съпруга Весела Алексиева се завръща в България за да види родината си.
Златният фонд на Националното радио притежава уникален неин запис за живота ѝ с Райко Алексиев, за гоненията и арестите, за разграбването на тяхното имущество.
