„Целувката на времето“ (Галимар, 2019) вече е на Marché de la poésie на щанда на издателството, от 13 юни по книжарниците във Франция! Пожелавам ѝ лек и успешен полет! И съм щастлива, защото Небето ми няма да е вече самотно!“ – радостната вест съобщи в социалната мрежа самата Аксиния Михайлова. През 2014 година тя получи престижната литературна награда „Гийом Аполинер“ за книгата си CIEL A PERDRE („Небе за изгубване“).
Сега същото издателство представя втората книга на Аксиния LE BAISER DU TEMPS („Целувката на времето“).
Аксиния Михайлова е известна поетеса и преводач. Лауреат на националните награди за литература „Иван Николов“, „Христо Фотев“, „Милош Зяпков“ и др. Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“, тя е и сред основателите на сп. „Ах, Мария“. На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др.
Членува в Българския хайку-клуб от 2001 година. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003).
Аксиния Михайлова е съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.
През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение Cap à l’Est („Предмостие на Изток“) в Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.
Автор е на няколко поетични книги: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“, „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), Ciel à perdre („Небе за изгубване“), Gallimard, 2013 – на френски език, с награда „Аполинер“, „Смяна на огледалата“ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019).
