„Да заминеш – ето дума, която рядко бива осъществена на дело“, казва Фредерик Бегбеде и продължава: „Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят“. Бегбеде донякъде си противоречи, ако припомним, че „заминаването“ е неделима част от пътуването – пътуването като необходимост, естествена проява, пътуване към себе си, към другия…или онзи обичаен човешки път, наречен живот.
Нежна илюстрация на това е авторското изпълнение на Изабел Жефроа, певицата, позната като Заз:
Чертая пътища, които чакат само теб.
За теб, детето, което ще дойде;
Предшествам твоите стъпки.
Ще ти дам целия свят, а още не те познавам.
На теб, детето, което ще дойде в ранното утро.
Желая ти щастие голямо, колкото е моето!
Утре, това си ти.
Тръгваме на път с Паоло Конте (Paolo Conte), Дон МакЛийн (Don McLean), Лу Рийд (Lou Reed) и тежкия звук на Лед Дзепелин (Led Zeppelin) с песен, дошла през 1969 година като вдъхновение от книгата „Властелинът на пръстените“ на Джон Толкин, както споделят авторите Джими Пейдж и Робърт Плант (Jimmy Page, Robert Plant). Текстът на Плант описва въображаемото житейско пътуване на четиримата от Лед Дзепелин, съпроводено от безброй концерти с върховен енергиен заряд. Живот, в който отсъства резервен вариант. Пътуването трябва да продължи, въпреки Единствения пръстен, обсебващ всеки, който го е носил...
Слушайте изданието на „Изпята поезия“, посветено на пътуването, на 14 юли, неделя от 17.00 ч. по програма „Христо Ботев“.
