Eмисия новини
от 04.00 часа

ТВ водещата Неда Василева: Манчестър е най-добрият град за живеене на студенти

В „Покана за пътуване“: На Бали националното ястие е прасенце-сукалче. В Коста Рика бананите зреят в пелени от найлон

39
Неда Василева в шармантен мол - един от най-големите търговски центрове в окръг Манчестър, на име Arndale
Снимка: архив на Неда Василева

Първата гостенка в „Покана за пътуване“ става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21. Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър. Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на „Покана за пътуване“ като дете, което разопакова нова играчка. В БНР тя преживя първия си радиоефир и разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 г. ще бъде затворено за ремонт. Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони – за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред. Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски и архитектурни сбирки, но сърцето ѝ на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.

Студиото на Би Би Си Спорт в Mанчестър
Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове.
Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга – в Манчестър има музей просто на промишлеността.

Радиодебютът на телевизионната водеща ѝ понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в „Покана за пътуване“ и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.

Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“, посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия. Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.

Видеото е предоставено от One love tour на Покана за пътуване

Помните ли филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“? Сюжетът започва като виц: седят на една маса грък, турчин, македонец, сърбин и българската режисьорка. Оркестърът подхваща песен и всеки започва да я тананика на родния си език, претендирайки, че оригиналът се пее в неговата родина. Е, в българо-македонския фестивал Onelovetourняма опасност да настъпят музикални междуособици. Свързах се с един от организаторите му по телефона – броени дни преди началото Андрей Арнаудов безспирно снове между Банско и Крива паланка, Струмица и Бургас. Той сподели пътешественическите си пристрастия в Македония и разкри, че Алеята на занаятите, съпътстваща фестивала е под егидата на ЮНЕСКО.

Сменяме рязко посоката и напускаме Балканите в посока „Яж, моли се и обичай“. Напук на всеобщата представа, че на Бали трябва да ходим като прелетните птици – на топличко, когато у нас стегне зима, истинските приключенци посещават благословеното кътче и през лятото. В тази част на Индонезия температурата постоянно кръжи около 30 градуса, но през юли е сухо и влагата не те обгръща като мокър компрес. Попитах Грети Гарсия, представител на луксозна испанска козметика, с какво я привлича блажения остров и тя така го възпя, че едва се сдържам да потърся самолетен билет за там.

В „Покана за пътуване“ нещо се заседяхме в Европа и кривнахме към Азия, та мисля да ви пусна един къс пас до Коста Рика:

Откъде идват бананите? У нас – от супермаркета. Там те попадат чрез гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като „Дел Мондо“ край Пуерто Лимон в Коста Рика. Когато след панамския круиз видях на Женския пазар от жълтите плодове с миниатюрни лепенки „Дел Мондо“ ги почувствах едва ли не близки и родни.

В плантацията, до която си поръчах специална екскурзия, се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападат инсектите.

Дърветата всъщност се оказват от рода на тревистите растения и дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Цветът на жълтия плод също е причудлив – огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки – бъдещите банани

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат по поточната линия, докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги „обстрелват“ с мощни водни струи. „За да изпаднат паяците“, делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, напъхване в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ.


Още от