Eмисия новини
от 10.00 часа

Класическа музика на пазара - необичаен летен фестивал в Йерусалим

Любопитната симбиоза размива границите между изкуството и бита

4
Израел има богата практика в артистичните прояви в необичайни пространства. /Снимката е илюстративна/
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вече 6 години в Йерусалим се провежда необичаен градски летен фестивал, който опровергава предприемачите, предрекли смъртта на уличните пазари заради строежа на молове. 

Пазарът „Махане Юда“ е типичен за град в Близкия Изток. Там могат да бъдат опитани всякакви местни плодове и зеленчуци, ядки и напитки на доста ниски цени.

„Моят ресторант-тераса е много елитарен, нищо че е насред пазара. Много от клиентите ми идват не да видят, а за да ги видят. Вече са продадени билетите за трите представления на балет по операта на Глук, в който тракийският певец Орфей е представен като… клоун. А билетите са доста скъпички - 280 шекела (140 лева), като по време на представлението зрителите могат да опитат от прочутия ни щрудел и чаша хубаво вино“, разказва пред БНР председателката на обществения съвет на пазара Тали Фридман.

Животът на пазара нощем и през деня е различен, твърди тя.

„Общото е, че пристигат на покупки хора от различни религии и всеки намира онова, което му трябва. Докато сутрин хората идват да купят продукти, за да си устроят после вкъщи кулинарно удоволствие, то вечер пристигат любителите на кулинарни шедьоври, които ги опитват готови - при нас. В моята книга „Ерусалим -  кулинарна приказка“ съм събрала над 100 рецепти от различни майстор-готвачи. Това са „поерусалимчени“ рецепти от цял свят. Независимо каква е основата на ястието - иракско, руско, унгарско, италианско, то оттам нататък се преработва, за да стане подходящо за хора от цял свят, защото Израел е страна на пришълци отвсякъде.“

Тали Фридман движи делата на пазара, на който има 450 търговци и 600 обекта.

Веднъж годишно пазарът се превръща и в декор за танцово изкуство. Танци между сергиите на един от най-красивите ерусалимски пазари? Вечер голяма част от тях не просто затварят, но се и премахват, за да се отвори творческо пространство. Защо точно там и каква е целта?

„Да се танцува на пазара си е предизвикателство. Част от танците са за широката публика. Например пред бар балетната композиция е по барокова музика. Явно хореографката имитира с усмивка картини от типа на Вато, в които жестовете са театрални, а винаги присъства и поне една кошница със зрели плодове, символ на женската плодовитост и съблазън“, пояснява Тали Фридман.

Доста по-голямо е предизвикателството да се танцува в двора на „прокълнатата сграда“ - легендарно кафене, открито преди десетина години от емигранти от Южна Африка. Мястото се прочуло с това, че предприемачът, който го е строил, бил обвинен в злоупотреби и за да докаже невинността си… се хвърлил от най-високия етаж.

След това има и други случаи на самоубили се от любов. Сградата е обитавана от хора с не съвсем чисто криминално досие, труп от престъпление, извършено другаде, е бил намерен отново в двора й.

В наши дни на фона на легендарния имидж на мястото, руса преселничка от Австрия танцува с преселник от Мароко модерен балет, пародиращ 40-тата симфония на Моцарт. Двамата танцьори са решили да танцуват тъкмо на това място, защото собствениците на кафенето са го направили „благословено“ с горещи молитви на провинциален равин. Сега там се прави изключително вкусно кафе.

Според организаторите на фестивала, танцът се занимава с философското понятие движение.

„Имаме две теми - едната е как да доведем съвременният балет на едно такова класическо място като пазара и втория ни проблем е, че търсихме как да стигнем до публиката, която постепенно се превръща в „наша“, споделя Елат Шехтер.

Миналогодишната тема е била отворено пространство за локалното изкуство и акцентът е паднал върху средиземноморските танци, сега темата е „Съвременно изкуство в един библейски град“.

Да правиш изкуство на пазар с толкова много дюкянчета и капанчета е трудно. Балетът например изисква пространство, което на пазара е ограничено. Случвало се е хореограф, научил, че танцът трябва да се „побере“ на около 2 метра в диаметър, да се откаже.

Не липсват и странни реакции на обитателите на сградите над сергиите. Някои от тях излели кофи студена вода върху артистите и публиката.

„Случвало се е собственици на заведения, пред които са представленията, в последната минута да се уплашат от многото публика и да забранят спектакъла“, спомня си още Елат Шехтер.

„Нашият фестивал миналата година събра 2 хиляди души публика. Това е направо рекорд за модерен балет. Освен специалистите, идват и обикновени хора. Към тях нямаме изисквания да не общуват със съседите си, да затворят телефоните или да стоят от начало до края на представлението. Могат да ядат и пият, дори да пушат. Просто са на пазара. Но гледат съвременен балет, който е на ниво“, допълва Шехтер.

Може би най-интересен тази година е 55-минутен танц на танцьорка еврейка и палестински балетист – композиция, наречена „Хляб“.

Още за любопитната симбиоза между изкуството и пазара слушайте в звуковия файл.

Галерия

Още от