Eмисия новини
от 11.00 часа

Европарламентът гласува кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за шеф на ЕК

| обновено на 16.07.19 в 20:00
Снимка: Европейски парламент

Започна гласуването в Европарламента на кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за председател на следващата Европейска комисия. На този етап тя има подкрепа на две политически групи – „Обнови Европа“ и Европейската народна партия.

Гласуването се извършва тайно, с хартиени бюлетини. Очаква се резултатът да бъде съобщен по-късно тази вечер.

На този етап кандидатурата на Фон дер Лайен събира около 310 гласа. Възможно е обаче те да се окажат по-малко, тъй като преди минути председателят на „Обнови Европа“ Дачиан Чолош заяви, че вероятно 5 души от групата няма да гласуват за нея.

Евродепутатите от групата на европейските социалисти и демократи са разделени - българските и френските евродепутати категорично няма да застанат зад кандидатурата ѝ, като засега в нейна полза са само испанските им колеги, които са 20 на брой.

Малко преди вота стана ясно, че групата на европейските консерватори и реформисти ще гласува срещу Фон дер Лайен в по-голямата си част. Срещу нея твърдо застават още Зелените, крайно левите и крайно десните от „Идентичност и демокрация“. За да получи зелена светлина, тя се нуждае от 374 гласа, тъй като в момента общият брой на евродепутатите е 747. 

По-рано Урсула фон дер Лайен представи приоритетите си в пленарна зала. Тя се обяви твърдо в полза на Истанбулската конвенция, повтори тезата си за минимална работна заплата в рамките на ЕС, застана зад идеята за справедливо данъчно облагане, в т. ч. и на големите дигитални корпорации и обеща, че ще представи първия европейски закон за климата, чиято цел ще бъде постигане на въглероден неутралитет до 2050 година.

Френският евродепутат от „Обнови Европа“ и бивш съветник на френския президент Стефан Сежурне междувременно заяви, че френските му колеги от групата ще подкрепят кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за  председател на Европейската комисия. Той изрази увереност, че тя ще получи голямо мнозинство от проевропейски сили в Европейския парламент.

Лидерът на групата Дачиан Чолош заяви, че групата му ще даде подкрепата си за нея, а Маргрете Вестагер, бивша водеща кандидатка за ЕК на „Обнови Европа“, също похвали в Туитър речта на Фон дер Лайен. Александър Стуб, финландски политик, който може да се окаже резервен вариант, в случай че Фон дер Лайен не успее да спечели одобрението на ЕП, също приветства като „отлична“ речта ѝ. 

Подкрепа за нея изразиха от евродепутатите от италианското движение „Пет звезди“, които са независими членове на ЕП.

Групата на социалистите и демократите заяви вчера, че няма да излезе с общо решение, а всеки ще гласува по съвест.  Евродепутатите от БСП обаче няма да подкрепят Урсула фон дер Лайен за председател на Европейския парламент, съобщи пред „Хоризонт“ евродепутатът Петър Витанов. От групата на социалистите и демократите засега зад нея застават само испанските социалисти.

Френските социалисти в ЕП няма да подкрепят кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия. Пред „Хоризонт“ евродепутатката Силви Гийом мотивира решението на колегите си така:

„Изискванията ни по отношение на тази кандидатура не са изпълнени. Госпожа Урсула фон дер Лайен има съществен напредък по въпросите, които повдигна пред нас преди 15 дни, когато представянето й беше пълна катастрофа. Очевидно е разбрала, че трябва да даде още пояснения, но въпреки това въпросът с нейната кандидатура не ни изглежда в тон с исканията на гражданите. Те настояват за истинска промяна по отношение на това, от което се нуждаят. Затова нашата делегация засега се придържа към варианта за отрицателен вот“. 

По информация на „Хоризонт”, вчера срещу кандидатурата на Фон дер Лайен са били между 40 и 45 на сто от евродепутатите от групата на социалистите и демократите, в т.ч. и българските.

Очаква се обаче след изслушването част от тях да променят позицията си. Преди вота те имат заседание, за да се опитат да постигнат общо решение по въпроса.

Подкрепата за кандидатката расте въпреки съпротивата на Зелени, крайнодесни и крайнолеви срещу нея.

Популистката и националистическа група „Идентичност и демокрация“ в Европейския парламент обяви, че няма да гласува за Урсула фон дер Лайен.

По-рано и групите Зелените/Европейски свободен алианс и Европейска обединена левица/Северна зелена левица заявиха, че няма да гласуват за кандидатурата на германката, а днес определиха нейните изявления като празни обещания. Същевременно тя бе атакувана и от Зелените именно затова, че търси подкрепа от крайната десница. Съпредседателят на групата Филип Ламбер заяви:

„Имаме усещането, че сте готова да приемете всякаква подкрепа, откъдето и да идва, в това число и от редиците на популистите. При това положение, ние не можем да бъдем едни от тях“.

Междувременно Урсула фон дер Лайен сблъска позициите си с британския евродепутат и двигател на Брекзит Найджъл Фарадж, който я обвини, че иска да изгради ЕС под нова форма на комунизъм. На това тя отговори, че би искала да работи заедно с британските евродепутати, като добави, че може и да мине без Фарадж. 

Конфликт с крайната десница в Германия

Германската кандидатка влезе и в остър сблъсък с евродепутата Йорг Мойтен от крайнодясната „Алтернатива за Германия“, който подчерта, че групата му „Идентичност и демокрация“ няма да я подкрепи и че никой в Германия няма да се протестира срещу оттеглянето ѝ от поста министър на отбраната.

„Доволна съм, че няма да получа и един глас от вас“, отговори тя. 

За да спечели поста, Фон дер Лайен се нуждае от абсолютно мнозинство, а засега има сигурната подкрепа само на Европейската народна партия, която разполага със 182 мандата, а тя се нуждае от подкрепата на половината плюс един от тези, които ще присъстват в пленарната зала.

Към момента парламентът има 747 членове, съгласно получените официални известия от националните органи, което означава, че необходимият праг е 374 гласа. Председателят Давид Сасоли ще обяви официално необходимия брой гласове преди началото на гласуването, което се провежда чрез тайно гласуване с хартиени бюлетини.

Евродепутатът от ЕНП Ева Майдел попита Урсула фон дер Лайен дали ще помогне на страни като България, изпълнили необходимите критерии, да се присъединят към Шенген и еврозоната:

„Правилата трябва да се прилагат към всички. Когато страни като България са изпълнили критериите за присъединяване към Шенген, те трябва да бъдат част от него. Ще се ангажирате ли да проведете диалог със страните-членки в Съвета, които не искат да признаят, че това е така? И за еврозоната - за да не се разглежда като клуб само за някои, предвиждате ли разширяване през следващите 5 години със страните, изпълнили критериите?“.

Евродепутатът от „Обнови Европа“ Илхан Кючюк отправи два въпроса към кандидатката да оглави Европейската комисия - за европейската перспектива за Западните Балкани и за ЕС на двете скорости. Като отбеляза, че Общността има нужда от промяна и гражданите са показали това с вота си на европейските избори, Кючюк подчерта:

„Интеграцията на държавите от Балканите е ключов въпрос за бъдещето на ЕС. Напоследък се вижда, че за тях се говори като за зона на сигурност, но не и като част от ЕС. Отсъствието на бъдещ еврокомисар за разширяването ще бъде недвусмислен знак, че регионът е изоставен. Второ, днес имаме не просто съюз на различни скорости, а съюз на различни стандарти – при храните, при техниката, при международния транспорт. Едни са в Шенген, за други се прилага неефективен Механизъм за сътрудничество и проверка. Въпросът ми е какво конкретно ще направите в тази посока?“.

В заключителната си реч пред Европейския парламент Фон дер Лайен призна, че има разделение между Западна и Източна Европа и заяви, че изпълнилите критериите за Шенген и еврозоната страни-членки трябва да бъдат възнаградени: „Давам си сметка, след като чух толкова много аргументи от вас, че има усещане за разделение между Централна и Източна Европа, от една страна и Западна, от друга. И това разделение ние трябва да преодолеем. Изпълнена съм с респект, когато мисля за усилията, които страните от Централна и Източна Европа са положили за присъединяването си към ЕС, Шенген и еврозоната. И ако те са изпълнили критериите, трябва да бъдат възнаградени“.

Отлагане на Брекзит

В изказването в ЕП Фон дер Лайен заяви, че е готова да отсрочи британското напускане на ЕС след 31 октомври, ако е необходимо.

„Готова съм за допълнително удължаване на напускането, ако има добра причина да се поиска повече време“, заяви тя.

Британецът Джефри ван Орден заяви, че неговата група на Европейските консерватори и реформисти е „разочарована“, тъй като всичко, което тя е предложила е „удължаване на датата за напускане“. „Това не може да се нарече амбициозно“, подчерта той и настоя, че поправки в аспектите на сделката за Брекзит, които са неприемливи за Обединеното кралство. 

Фон дер Лайен обеща още да предложи „зелена сделка“ за Европа в първите си 100 дни на поста, която може да включи въглеродна неутралност на Стария континент до 2050 г.

„Ще предложа първия европейски климатичен закон, който ще постави цел до 2050 г. в закон“, подчерта тя.

В опит да удовлетвори искания на социалистическото семейство германската кандидатка обеща да се застъпи и за по-справедливи данъци.

Тя обеща и пълна равнопоставеност между мъже и жени в бъдещата Еврокомисия: „Ние сме половината от населението. Искаме нашия справедлив дял“.

Фон дер Лайен призова ЕС да се присъедини към Истанбулската конвенция за превенция на насилието срещу жени и домашното насилие.

„Всеки, който работи на пълен работен ден, трябва да изкарва минимална работна заплата, която да му позволява да живее достойно. Затова ние ще развием рамката при пълно зачитане на различните трудови пазари. Според мен обаче най-доброто решение е колективното договаряне със синдикатите“, каза още Фон дер Лайен.

И допълни: „Ще подкрепям честното облагане - било за автомобилната индустрия, било за дигиталния сектор. Когато технологичните гиганти правят огромни печалби в Европа, това е добре, защото ние сме отворен пазар и обичаме конкуренцията. Но ако печелят, като се облагодетелстват от нашата образователна система, уменията на нашите работници, нашата инфраструктура и социална сигурност, не е приемливо да печелят, а да плащат нищожни данъци, просто защото са изиграли данъчната ни система“.

Междувременно генералният секретар на ЕК и бивш шеф на кабинета на Жан-Клод Юнкер – германецът Мартин Зелмайер, съобщи, че ще напусне поста си в края на следващата седмица. По този начин той иска да разсее опасенията, че институцията ще бъде доминирана от германци.

Коя е Урсула фон дер Лайен

Урсула фон дер Лайен (60 г.) е министър с различни ресори в правителствата на Ангела Меркел от 2005 г., а в миналото е била спрягана за наследник на канцлерката, както и за генерален секретар на НАТО. През 2013 г. е назначена за министър на отбраната на Германия, а от 2010 г. е заместник-председател на управляващия Християндемократичен съюз (ХДС).

Родена е през 1958 г. в Иксел, квартал на Брюксел, и живее там до 13-годишна възраст. Баща ѝ Ернст Албрехт е един от първите еврочиновници от създаването на Европейската комисия през 1958 г. Бил е шеф на кабинета на еврокомисаря за конкуренцията Ханс фон дер Грьобен, а след това и шеф на генерална дирекция „Конкуренция“ от 1967 до 1970 г. Тя е завършила Европейското училище в белгийската столица.

През 1986 г. Урсула се омъжва за лекаря Хайко фон дер Лайен, като през следващите 12 години на двойката се раждат 7 деца.

Освен немски и френски Урсула фон дер Лайен говори отличен английски – живяла е общо 5 г. във Великобритания и САЩ. През 1978 г. семейството ѝ научава, че Фракция Червена армия иска да я отвлече, за да поиска откуп, и бяга в Лондон, където Урсула живее тайно под името Роуз Ледсън.

През 1987 г. завършва Медицинското училище в Хановер.

През 1990 г. става член на ХДС, а през 2003 г. вече е министър на социалната политика на провинция Долна Саксония.

Като първа министърка на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен има много критици: „Състоянието на Бундесвера е катастрофално“, заявява Руперт Шолц, бивш военен министър при Хелмут Кол.

„Тя е най-слабият ни министър. Явно това е достатъчно да станеш председател на Еврокомисията“, написа наскоро бившият шеф на Европарламента Мартин Шулц. 

Още от