"Не мисля, че съм зевзек във филмите си, не мисля, че съм сериозен в рисунките си, опитвам се да бъде различен и това като че ли за мен е най-важното: да си различен", подчерта Кулев пред БНР.
"Човек непрекъснато се стреми да скрие лиричното, да не изплува някъде. Лиричното в този абсолютно груб свят отдавна не съществува и е във всичките си скрити форми. Не може без доза лиризъм в изкуството, пък било то и в крайните му форми. Всеки, който се занимава с изкуство, с музика, с рисуване, с кино – положително има в палитрата и тази боичка, наречена лирика. Не може без това. Човек е сакат без лирика."
Човек трябва да е видял тези рисунки, публикувани в „24 часа“ през годините и най-малко определението „първосигнално“, „еротично“ и „сексуално“ се отнася за тях, отбеляза авторът относно сборника с еротични рисунки.
„В тях има всичко друго, освен първосигналното – и философията на деня, и ироничната препратка, и социалната сатира. Еротиката е само повод за една композиция. Тя е повод, защото съдържа красота. Телата – мъжкото и женското, са красиви тела и във всичките тия рисунки съм се опитал по някакъв начин да вкарам тая красота – през акварелната техника, през цветовете…“
Тези рисунки са особен вид графика, особен вид живопис. Много малко подобни съм виждал, поясни още Анри Кулев.
"Този тип рисунка – сатирична графика, тя не е чиста карикатура, тъй като има вкарана в нея мисъл, има закачка, има виц, се превръща в друга категория произведение."
В политическата си карикатура от печата Анри Кулев не влага конкретни персонажи и надписи. „Тя не се бърка в мръсотията до лакти, но също носи една философия, в която се отразяват абсолютно всички кошмари на ежедневието ни, на прехода ни, на живота ни. Там е една категория рисунка, еротиката е друга категория рисунка, киното е трета категория.“
Творческите колебания приключват до избора на тема и това казвам и на студентите си, разкри още Анри Кулев.
„Ако аз ще се притеснявам как ще приемат еротиката, просто няма да правя еротика. Ако аз се притеснявам как ще приемат социалната ми рисунка, просто няма да правя социална рисунка. Но веднъж решен да я правя, аз трябва да изследвам докрай случката – и в еротиката, и в социалната рисунка, и в документалната, и в анимацията, и се опитвам да го правя вече толкова години.“
Проф. Aнри Кулев e художник, режисьор и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Преподава анимационна режисура в Нов български университет от 1993 година. Публикува рисунки, карикатури и комикси във вестници и списания от 1964 година до днес.
Цялото интервю е в звуковия файл.
