Eмисия новини
от 08.00 часа

Полезни съвети при екскурзия в Истанбул

Картата, която чрез презареждане, ви дава възможност да ползвате различни видове транспорт в турския мегаполис.
Снимка: БНР

Ако сами организираме своята екскурзия, пътуването до всеки град, който искаме да посетим, не започва с това да се озовем първо пред някоя величествена крепост, катедрала или живописна улица, а с някои битови подробности. Как те да не влошат приятното ни прекарване, ако се запътим към Истанбул, разказва кореспондентът на БНР в града Мариян Карагьозов. Той дава и някои съвети, които може да са полезни за справяне с транспорта в мегаполиса.

След пристигане на гарата или автогарата

Независимо дали пътуваме с автобус или влак, на излизане от гарата в Истанбул можем да ползваме безплатен маршрутен превоз. На турски наричат услугата с взета назаем дума, която всеки ще разбере – „сервис“. Едната от автобусните компании, пътуващи от България, предлага безплатни маршрутки за клиентите си от автогарата до определени точки в града. Те тръгват на всеки час. Можете да попитате шофьорите или стюардесата на автобуса за адреса, на който отивате, и те вероятно ще могат да ви ориентират дали определена маршрутка спира близо до мястото, което ви трябва. Дори и микробусът да не минава или спира в твърде голяма близост до там, накъдето сте се запътили, можете да вземете такси или градски транспорт от крайната му спирка. Така можете да стигнете до желаното от вас място по-лесно и евтино, отколкото от авто- или ж.п.- гарата.

Ако пътувате с автобус, за да вземете тези „сервизи“ трябва да слезете на първото ниво на централната автогара, наричана „Байрампаша“ или „Есенлер“, а не на т. нар. перони.

Ако пътувате с влак, от гара „Халкалъ” безплатната маршрутка ще ви закара до гара „Сиркеджи”. Това е историческата последна спирка на прочутия „Ориент експрес“. Гарата „Сиркеджи“ се намира на доста централно място - на петнадесетина минути пеша или две спирки с трамвай от площад „Султан Ахмед”. Ако пък решите да отидете до кулата Галата, а оттам да се разходите по търговската улица „Истиклял“ към площад „Таксим“, „Сиркеджи“ също е подходящо място. Трябва само трябва да пресечете моста “Галата“ и да изкачите улицата или стъпалата, които водят към кулата на върха на хълма.

След кацане на летище

Ако кацнете на новото летище "Истанбул", възможностите оттам са две. Едната са такситата, а другата - автобусните линии. Автобусите, които обслужват линиите, до летището са модерни и луксозни. Цената до различни точки на града варира, но до централните части е около 18 турски лири. Автобусите на „Хава.Ист“ работят между 05.00 и 03.30 часа през половин час. Пълното разписание и дестинации на английски език можете да намерите ТУК (https://hava.ist/en). Плащането на цената може да стане само с транспортаната карта "ИстанбулКарт", за която ще стане дума по-долу. Имайте предвид обаче, че понякога местата в автобусите до града са ограничени. Разстоянието от летището до центъра на града е около 40 км. и цената с такси би била около 100 лири (33 лв.) или дори повече, в зависимост от трафика. Поради това можете да поръчате да ви откарат до някоя от спирките на метрото, например в квартал "Левент". По този начин можете да избегнете и да попаднете в задръстване в оживените райони на града.

До "Сабиха Гьокчен" - второто, по-малко летище на Истанбул - летят някои нискотарифни компании от различни страни. Аерогарата се намира в азиатската част на града. За да стигнете до центъра на града или до квартал "Кадъкьой", най-удобният, бърз и евтин вариант са автобусите на фирмата "Хавабус", които ще ви откарат срещу 12 лири. Можете да платите и в брой. Автобусите се движат от 01:00 часа през нощта през целия ден до 03:30 часа на следващата нощ. Пълното разписание и дестинациите можете да се намерите ТУК.

- Освен тези маршрутни микробуси, които ти спомена, има ли други варианти за придвижване от двете гари, които ползваме най-често - автобусната и жп гарата?

- Да, разбира се. На автогарата до метрото можете да стигнете от стоянките на автобусите, наречени „перони“ като гледате за знака „М“ в червено и синьо и влезете в една от сградите на автогарата, където ще видите стълбите, водещи надолу към метростанцията.

Можете да хванете метрото в посока към летището, а за да отидете към историческия център на града трябва да вземете другата линия – тази, която води към станция “Йеникапъ”.

Някои български туристи отсядат в хотели в района Аксарай поради невисоките цени. От гарата метрото води директно до там. Други наши сънародници предпочитат хотелите около историческия площад „Султан Ахмед“. До него можете да стигнете като от спирката на метрото „Аксарай“ се прекачите на трамвай.  

От спирката на метрото “Йеникапъ” можете да смените линиите на подземната железница (за разлика от софийското метро, тук ще платите втори билет, но на намалена цена) и да вземете линията за “Хаджъосман”, която пък води на централния площад “Таксим“.

Ако по някаква причина не искате да се возите на маршрутка, от ж.п.-гарата “Халкалъ” също може да се вземе друг релсов транспорт - “Мармарай”, който, също както и маршрутните микробуси, ще ви отведе до гара Сиркеджи, при това доста бързо. Ако ползвате „Мармарай“, на излизане ще видите машини, на които пише “iade“ или „change“. От тях можете да получите обратно част от парите, които сте платили за билета си, тъй като сте пътували по-малко от половината разстояние.

- Добре, но откъде мога да си купя билети за метрото? Съществуват ли абонаментни карти, с които могат да се спестят пари?

- Цената на еднократния билет е 5 турски лири. Продават се от билетни автомати. Съществуват обаче евтина и удобна карта за градски транспорт. Не е изненадващо, че тя се нарича Истанбулкарт. Понякога турците я наричат още „Акбил”. Можете да купите тази карта от машини в метрото или на някои спирки на трамваите. Тези машини са оцветени в сигналното яркожълто. Чрез бутони може да се избере от меню с няколко чужди езика на какъв език предпочитате да бъде изписана информацията за вас или пък да помолите за съдействие някой от служителите на станциите.

След като веднъж закупите картата, тя може да се зарежда с каквато сума искате на същите машини или дори в кьошкове за вестници, павилиончета или магазини на улицата, стига да видите надписи „Akbil bulunur” (Ще намерите Акбил) или „Akbil dolum” (Зареждане на Акбил) или нещо подобно. Ако я зареждате на автоматите, трябва да поставите картата в гнездо с нейната форма, което е черно на цвят, да поставите банкнотата, която желаете. Важно е да не отстранявате картата, докато не видите, че сумата, която сте сложили, е добавена към сумата, която сте имали преди това в картата. 

Картата за градски транспорт се нарича Истанбулкарт и се изплаща след две пътувания.

Самата пластика струва 6 турски лири. Нейната стойност обаче се изплаща само след 2 пътувания, защото билетите за еднократно пътуване са почти двойно по-скъпи, отколкото цената с карта. Ако сте група или семейство, няма проблем, една пластика е достатъчна за всички– възможно е първо един човек да маркира картата и да премине, а след това да я подаде на следващ, който да направи същото. Разбира се, таксува се всяко отделно преминаване. Намирам картата за по-удобна, защото можете да я заредите с желана от вас сума и до изчерпването ѝ не се налага всеки път да мислите дали на спирката ще има билетни автомати.

Първото качване на градски транспорт е най-скъпо, прекачването е с отстъпка. В общият случай първо плащате 2,60 турски лири (под 1 лв), прекачването е 1,80 турски лири (около 50 стотинки). Билет за ферибот е по 3 лири, а за „Мармарай” - 5 лири, но с него можете да пропътувате няколко десетки километра. Цените на някои фериботни линии на градския транспорт до по-далечни дестинации – например Принцовите острови – са малко по-високи. Пътуването с корабче обаче е приятно, защото в Босфора няма вълнение, и романтично.

- Трябва ли да внимаваме за нещо друго, докато пътуваме?

- Това е добър въпрос. В истанбулския градски транспорт по принцип има електронни указателни табели. Трамваите и особено този, който се движи по туристическия бул. “Орду”, обикновено спират на всички спирки. Името на спирката се съобщават по аудиоуредбата и се изписва на екрани, точно както в метрото в София.

Доста автобуси обаче спират  на следващата спирка само ако някой от пътниците натисне бутон, за да даде сигнал на шофьора, че иска да слезе. Заради това е най-добре да проверите предварително на коя точно спирка трябва да слезете. Ако запаметите, че трябва да слезете на 12-та спирка и преброите 12 спирания на автобуса, може да се окаже, че той не е спрял на няколко спирки поради липса на слизащи или качващи се пътници, така че вие да се озовете на 15-та или дори 16-та спирка, примерно. Случвало ми се е и на мен.

- А какво трябва да знаем, ако решим да ползваме такси?

Цените на такситата в Истанбул за момента са сравнително достъпни. Обсъжда се покачване на тарифите им, но засега все още то не е факт. Когато се качите, таксиметърът започва да отчита от 4 турски лири. За кратки разстояния до определена дължина цената е 10 лири, без значение какво е разстоянието. Заради тази минимална цена на курса от 10 лири, шофьорите рядко отказват курсове. Може да откажат, ако отиват в друга посока на града и маршрутите са несъвместими.

Лошата новина е, че както всички таксиметрови шофьори по света, истанбулските също нямат особено добра слава. Градът е огромен, така че вероятността да попаднете на едно такси два пъти е минимална. Поради това шофьорите не се борят особено много за създаване на редовна клиентела. Най-лоша слава - каква изненада! - имат таксиджиите на централната автогара. Курс от нея до центъра на града по-късно вечер след час пик или рано сутрин, когато все още няма големи задръствания, трябва да излезе максимум 40-50 лири. Ако пътувате през деня, трафикът може да е много тежък и заради задръстванията трябва да си предвидите допълнително време, а и цената ще се качи. Обикновено шофьорите на таксита на гарата се пазарят за цената и искат допълнителни 10 лири с мотива, че те за такса на бариерата, но това не е вярно. Трябва да ги помолите да включат апарата си, за да определят цената, и категорично да откажете да заплатите тези допълнителни 10 лири.

Когато се качвате на таксиметров автомобил е добре да имате дребни пари, защото понякога шофьори прилагат стар номер - ако им подадете банкнота от 100 лири, виждайки, че клиентът е чужденец, който може да не познава добре турската валута, шофьорът я сменя с по-дребна, например 20 лири, и казва, че тази банкнота не е достатъчна. Така плащате два пъти. 

Властите вземат мерки срещу некоректните шофьори, така че ако имате проблеми, можете да се оплачете, ако наблизо има служители на реда.

Можете да ползвате приложения на мобилните си телефони като BiTaksi, за да повикате предварително кола, но на улиците в центъра обикновено денонощно има достатъчно таксиметрови автомобили. Най-проблемен час за намиране на такси е около 14-15.00 часа следобед, тъй като тогава приключват смените на шофьорите и те си предават един на друг автомобилите.

- Може ли да караме велосипеди в града?

- На отделни места има велоалеи и стоянки, от които да наемете общински велосипеди, но ползването на колело в Истанбул не е много разпространено поради много причини. Градът е хълмист, разстоянията са много големи, а също така трафикът е сериозен и неопитни велосипедисти може да пострадат.

За сметка на това много турци обичат своите мотори и мотопедчета, които се промъкват сред колите в задръстванията. Ако поръчате храна, най-вероятно ще ви я доставят по този начин, за да бъде ястието ви топло.

В историческия център на града, където се намират някои от основните забележителности, можете да се разхождате пеша, тъй като се движите в една немного голяма зона, която всъщност е бил древният град, и всичко може да бъде достигнато без нужда да ползвате градски транспорт. Разбира се, това зависи и от възрастта и физическото ви състояние. 

Още от
Милчо Левиев

Прощаваме се с Милчо Левиев

публикувано на 18.10.19 в 07:32

Преглед на българския печат

публикувано на 18.10.19 в 07:11