Данъчните складове да се контролират по-строго с денонощно видеонаблюдение в реално време – това предвиждат промени в Закона за акцизите и данъчните складове, публикувани за обществено обсъждане до 11-и август. От бизнеса обаче изказаха съображения против част от текстовете. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков обясни пред БНР, че промените се предлагат по отношение на две категории – лицензираните складодържатели и т.нар. "освободени от акциз" крайни потребители на акцизни стоки и става дума за около 600 задължени лица и много по-голям брой обекти:
„Към тази категория се предявяват изисквания за монтиране на системи за видеонаблюдение за разпознаване на средствата – на автомобили, на вагони в жп отклоненията, което практически дава основание за следене на лицата, които работят в съответните обекти. Става дума фактически за заснемане на лица от персонала, които нарушават европейските изисквания на съществуващ регламент и българското законодателство за конфиденциалност на личните данни. Не става ясно и дали говорим за видеосистеми, които са лицензирани".
Текстовете засягат стотици обекти и денонощният контрол в реално време не е реалистичен, смята Бранков:
„Факт е, че в много от складодържателите контролните точки не са многобройни – не става дума за една или две контролни точки, а аз стотици контролни точки, при това в не чак толкова големи предприятия“.
Бранков припомни, че поне в два закона е заложена забрана държавните органи да изискват повторно информация, която вече имат:
"В публикуваната оценка на въздействие, която според нас е изключително повърхностно направена, е отбелязано, че за задължените лица няма да има административна тежест, което категорично не е вярно! Има два закона, които забраняват да бъде изисквана повторна информация от предприятията, ако тя вече е налична в държавната администрация. С промените в Закона за данъчните складове практически се въвежда именно такова повторно изискване спрямо една част от лицата, които имат статут на освободени от акциз крайни потребители“.
От БСК са поискали работна среща, на която представители на засегнатите сектори да могат да изложат съображенията си от технически и икономически характер, но още не са получили отговор.
