Бившият български еврокомисар Кристалина Георгиева е кандидатът на Европейския съюз за ръководител на Международния валутен фонд, решиха снощи финансовите министри от съюза. Тя спечели надпреварата срещу бившия председател на еврогрупата - холандеца Йерун Дейселблум, сред като другите трима кандидати се оттеглиха преди това.
В Туитър Георгиева написа, че за нея е чест да бъде кандидатът на Европейския съюз, както и че излиза в административен отпуск от поста на главен изпълнителен директор на Световната банка.
През цялата си над 70-годишна история Международният валутен фонд е бил оглавяван от европейци. Досега начело беше французойката Кристин Лагард, която ще стане председател на Европейската централна банка. Очаква се големите световни сили да излъчат свои кандидати за ръководител на МВФ до септември, а кой ще заеме поста, ще стане ясно на 4-ти октомври.
Според неписано трансатлантическо правило начело на фонда застава европеец, а Световната банка се ръководи от американец. Това правило все по-често е оспорвано, особено от развиващите се икономики, които в миналото са се опитвали да номинират свой кандидат, но не са успявали да се обединят около една номинация. Великобритания се въздържа при вота за Георгиева и може да номинира свой кандидат. Не е сигурна и подкрепата на Съединените щати и има спекулации, че Доналд Тръмп може да номинира свой човек.
По традиция решението се взема с консенсус от 24-членния изпълнителен борд, в който на квотен принцип са представени всички 189 държави-членки на МВФ. Най-голяма тежест имат гласовете на Съединените щати, на Япония и на Китай.
Прецеденти около избора и номинацията на ЕС за директор на МВФ
Победа за Франция и прецеденти около избора и номинацията на Европейския съюз за директор на Международния валутен фонд - това са основните коментари за кандидатурата на Кристалина Георгиева. Прецедентите започват с процедурата за гласуване между финансовите министри, което стана тайно по имейл. От първоначалните петима кандидати на финала в надпреварата за номинация останаха холандецът Йерун Дейселблум, за когото застанаха Германия, северноевропейските държави и социалдемократическите правителства. Георгиева имаше подкрепата на Франция и на Южна Европа. Българката спечели подкрепата на 56% от 28-те държави членки, които представляват 57 процента от населението - с повече от 10% от съперника си Дейселблум. Тя обаче не успя да си осигури необходимите гласове, предвидени в сложната система за тежест на гласовете в Евросъюза и не изпълнява критерия за подкрепа на 65% от населението на съюза. Това доведе до оспорване на номинацията ѝ от Стокхолм и от Хага. Последва трескава телефонна дипломация между Берлин, Париж, Хага и Мадрид, докато накрая холандецът не се оттегли от надпреварата и така кандидатът на Европейския съюз стана Кристалина Георгиева. Тя не отговаря и на критерия за възраст за директор на МВФ - до 65 години, тъй като скоро навършва 66. Заобикалянето на това правило има подкрепа както от Франция, така и от Вашингтон.
Разделен ЕС описват вестниците
Издигането на европейски кандидат за овакантения директорски пост в Международния валутен фонд отново демонстрира колко разединен е Евросъюзът. Това е водещият коментар на някои влиятелни западноевропейски издания по повод номинирането на Кристалина Георгиева за поста.
Като поредно доказателство за раздора между Берлин и Париж определят германските медии номинацията на Георгиева за директор на МВФ. Франция издигна кандидатурата на българката, а Германия застана зад бившия холандски финансов министър Йерун Дейселблум.
За първи път 28-те финансови министри трябваше да гласуват два пъти, след като досега винаги са успявали да постигнат компромис, припомня „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
„Решението беше постигнато след седмици на преговори, които изглеждаха в задънена улица, и последвал 12-часов маратон“, информира CNBC. Влиятелното икономическо издание „Витшафтсвохе“ нарече процедурата „бламирането на Европа“.
Медиите не се съмняват в качествата на Кристалина Георгиева и припомнят по-важните стъпки в кариерата ѝ. Особено добро впечатление тя е оставила с работата си като зам.-председател на Европейската комисия с ресор бюджет, където е доказала характер, коментира „Файненшъл таймс“.
