Да погледнеш назад и да знаеш, че си е заслужавало. Всички усилия, всеки миг, час и ден. Така десет години. Толкова е прекарал като психолог и инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на затвора в Казичене Калин Гайтанджиев. За това време е разбрал не само, че си заслужава, но и че достойнството е единственото, което човек може с чиста съвест да каже, че притежава. Достойнството е и това, което не бива да отнемаш на друг, камо ли на тези лишени от свобода. Макар и зад решетки, волята на един отбор затворници да запазят своето достойнство е останала свободна. Именно с нея е работил Калин и именно за нея се разказва в документалния филм, посветен на личната му история.
„Калин и отбора на затвора“ е филмът, който преди малко повече от месец се върна с престижната награда „Най-добър документален филм“ от хърватския Vukovar Film Festival. Негов режисьор и оператор е Петко Гюлчев. Заради снимките на филма той прекарва пет години в затвора и превръща историята на Калин и отбора в своя. Камерата му е единствената, която е стъпвала до този момент зад решетките в Казичене. А урокът, който Петко научава за това време, е, че всичко и всеки може да започне отначало.
Сценарист на документалния разказ, който беше представен за първи път на „Сараево филм фест“, а след това и на „София филм фест“, е Тонислав Христов. Филмът не говори за присъди, действия, от които няма връщане назад или всички други подобни асоциации, които идват в съзнанието на човек, когато чуе думата „затвор“. Филмът просто представя стремежа на един отбор и техния треньор.
В едно „Време и половина“, което се оказа повече от малко, Петко Гюлчев и Калин Гайтанджиев ни разходиха из спомените си, свързани с работата по филма, който преобръща представи.
