Eмисия новини
от 09.00 часа

Книгата "Чекпойнт" на Жан-Кристоф Рюфен се взира в незарасналите рани на Босна

Докато няма трайна преоценка на събитията, Балканите ще продължат да са размирният заден двор на Европа

Тома Георгиев
Снимка: Иван Русланов

На български език излиза книгата на Жан-Кристоф Рюфен “Чекпойнт”. Авторът, който е съосновател на хуманитарната организация „Лекари без граници“, ни пренася в зимата на 1995 година. В романа малък конвой с хуманитарна помощ се движи от Франция към Какан в разкъсваната от война Босна и Херцеговина, в охраняваните от сини каски рудници край града са намерили убежище няколкостотин бегълци от войната, застрашени да станат жертви на етническо прочистване.

Войната в Босна за автора на книгата е повод да постави универсални въпроси – първо от гледната си точка на лекар, подчерта в интервю за предаването "12+4" Тома Георгиев, който е редактор на книгата. 

„Самият той казва, че е избрал конфликта в Босна, за да лиши разказа си от всякакъв азиатски или африкански екзотизъм, от всякаква екзотика, и да покаже, че проблемите на войната и на нейните последствия, и на жертвите, са много по-близко до Европа, отколкото ние си мислим. Те са в самата Европа, в нейния епицентър“, посочи Георгиев.

„Въпросът, който той поставя, е за начина, по който функционират хуманитарните организации, включително в Босна, където той е участвал в рамките на „Лекари без граници“ в рамките на Френския червен кръст, където е спасил 11 заложници на босненските сърби. Той поставя някои ключови въпроси, които един роман му дава възможността да каже. Нещо, което една публична личност не би могла да каже в официален текст или официално изявление.“

Жан-Кристоф Рюфен поставя под съмнение въобще начина на работа на хуманитарните организации и представя жертвите на една война от гледната си точка на дипломат и хуманитарен работник в различни конфликтни региони, поясни редакторът на романа. 

„Именно въпросът от какво се нуждаят жертвите на една война. Дали те се нуждаят от дрехите, храната и лекарствата, които им носят хуманитарните работници или се нуждаят от оръжие, за да се бранят сами да си върнат това, което им е било взето. Дали всички хуманитарни работници, които отиват в тези конфликтни региони са водени от желание да помагат или са егоисти и хора с много проблеми, които се опитват да ги загърбят, да оставят тежкото си минало и да избягат колкото се може по-далече под претекста, че искат всъщност да помагат…“

„Невинаги погледът на пострадалия е най-обективният. Понякога погледът отвън, лишен от личното ангажиране в един конфликт, може да бъде по-обективен“, допълни Тома Георгиев. 

По думите му балканската тема остава като не съвсем заздравяла рана. 

„Докато не настъпи трайна преоценка на тези събития Балканите ще продължават да бъдат размирният заден двор на Европа. Докато не настъпи тази преоценка защо до един момент едни хора са съседи, а в следващия момент единият съсед влиза с автомат в къщата на другия, хора, които са роднини, братовчеди, които поколения наред са живели къща до къща, докато не настъпи тази преоценка Балканите ще продължават да бъдат епицентърът на всеки трус за Западна Европа. Това се опитва да покаже и Жан-Кристоф Рюфен.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Още от