Пиесата на Герхард Хауптман (1862-1946) „Преди залез слънце“ е написана в последните години на живота му (1932) и би могла в известна степен да се приеме за нещо като равносметка. Но равносметка не на изминат жизнен път, а на това какво си като човек, когато си в доста напреднала възраст. Как да се позиционираш в обществото: как те възприемат и как се стараеш да бъдеш възприеман. И какво правиш, когато слънцето на живота ти отива към залез и помръква. Отговорът, който дава Герхард Хауптман, е, че младостта привлича старостта, така както героят на Хауптан Матиас Клаузен е привлечен от непосредствената и искрена Инкен Петерс, което обаче мигом кара да настръхнат близките му, уплашени за съдбата на семейното богатство. И тогава се стига до трагедията на Матиас – поставен е под попечителство по искане на най-милите на сърцето му. Тоест, според роднините му, когато си стар, не можеш да изпитваш чувства, а само грижа за наследниците. Един вид никаква духовност, само материалност. Но как да се отдадеш на материалността на стари години, когато усещаш по най-осезаем и чак болезнен начин нейната разрушимост?! Да, младостта те привлича, младостта…
Някои четат „Преди залез слънце“ като социална драма, но тя е по-скоро психологическа, написана в духа на Хенрик Ибсен, от когото Хауптман се е учил. На германска земя той е възприеман като един от най-значимите автори, дори след края на Първата световна война, когато Германия е победена, а кайзер Вилхелм – абдикирал, него го канят да заеме президентския пост на Ваймарската република. Герхард отказва и правилно, но във всеки случай от това авторитетът му не намалява, напротив – засилва се. Няма как да е иначе: през 1912 г. той получава Нобелова награда и това му осигурява непререкаеми достойнство и престиж. Заедно с това ролята му на автор, който не бяга от дръзки теми, скандални дори, също допринася за реномето му на честен и справедлив германец. И дори по време на национал-социалистическия режим той е уважаван и почитан въпреки пацифистките си позиции, даже влиза в списъка, съставен от Йозеф Гьобелс, на т.нар. „Надарени от Господ“, за които държавата трябва да полага специални грижи. След войната Хауптман продължава миротворческата си дейност, докато не склапя очи в селището Агнетендорф, Силезия, днес намиращо се в Полша. Копнял е да се върне у дома, това са и последните му думи: „У дома ли сме вече?“ Герхард Хауптман, за жалост, не успява да стигне дома си, но пък е достигнал завинаги сърцата на любителите на театъра, помнещи и обичащи неговите страхотни пиеси.
„Преди залез слънце“ слушайте на 18 август трийсет минути след полунощ в рубриката „Радиотетатър след полунощ“.
