Радиотеатър

Радиоателие за българска продукция
Основна цел на творческия екип е продуциране на игрална и документална радиодраматургия и акустични програми.

Фондът на редакцията включва около 4000 заглавия. Най-старите, съхранени в Златния фонд, са безценни паметници на българския театър и актьорска школа.

Редакция „Радиотеатър“ излъчва своята продукция в следните часове:
Радиотеатър за деца – събота от 7.15 часа
Документално студио – събота от 19.30 до 20.00 часа. Време за малки пиеси, документални пиеси, фичъри и акустични композиции.
Радиотеатърнеделя от 16.00 до 17.00 часа и неделя от 0.30 до 1.30 часа

Автори: всички известни български драматурзи, между които Сирак Скитник, Мирон Иванов, Михаил Величков, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Константин Павлов, Константин Илиев, Боян Папазов, Елин Рахнев, Георги Тенев.
Режисьори: всички известни български режисьори, между които Гриша Островски, Ангел Вълчанов, Моис Бениеш, Крикор Азарян, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Здравко Митков, Пламен Марков, Николай Поляков, Илия Добрев, Явор Гърдев, Борис Панкин, Юри Статков, Ребека Арсениева, Кирил Каменов, Петър Дамянов, Мария Нанчева, и много други.

Композитори: Петър Ступел, Борис Карадимчев, Георги Генков, Петър Цанков, Владимир Джамбазов, Михаил Шишков, Асен Аврамов, Румен Бальозов, Емилиян Гацов и други.

Актьори: всички известни български актьори, между които Апостол Карамитев, Леда Тасева, Катя Паскалева, Георги Парцалев, Николай Бинев, Константин Коцев, Таня Лолова, Ицко Финци, Наум Шопов, Иван Иванов, Меглена Караламбова, Петя Силянова, Атанас Атанасов, Деян Донков, Светлана Янчева, Илка Зафирова и много други.

Награди
• Номинация на Фестивала Моришиге - Япония 1993 за радиопиесата “От другата страна” от Станислав Стратиев.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1993 за радиопиесата “Упражнение за ръце” от Вичо Балабанов.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1995 за радиопиесата “Добродушните смокове” от Йордан Радичков.
• Номинация на Фестивала за радио и телевизия При Европа - Берлин 1997 г. за радиопиесата “Подслушан разговор” от Николай Акимов и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Фестивала за наградата “Марулич” 1998, Хърватска, за проекта “Апокриф” на Иван Добчев, Маргарита Младенова, Асен Аврамов.
• Втора награда на Фестивала Prix Europa 1998 Берлин за проекта “Апокриф”.
• Голямата награда “Най-добра европейска радиодрама на годината” на Фестивала При Европа 1999 г. за продукцията “Атолът” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Втора награда на Конкурса Карл Чука Прайз - Баден Баден 2001 за акустичната продукция “В края на пътя” на Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за продукцията “Цитаделата” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Голямата награда в категорията “Тема на годината” на Конкурса “Ловци на звуци” - Радио Франс 2001 за акустичната композиция “Така няма да стане” от Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за фичъра “Нередактирани сцени от живота” от Антоний Дончев.
• Награда на Фестивала Сребърната вълна 2002, Албена за фичъра “Роми, цигани, мануши” от Милан Огнянов, Айсидора Зайдлер и Джони Пенков.
Номинация на Prix Europa 2005 Берлин за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Наградата Черноризец Храбър 2005 за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Втора Награда на Фестивала за наградата “Марулич” 2006, Хърватска, за продукцията “В долината на смъртната сянка. Иван” от Георги Тенев, Иван Добчев и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Шестия Медиен фестивал “Осмата муза” 2006, София за радиопиесата “Трансферату” от Младен Алексиев, Станимир Панайотов и Калин Николов.

Проекти

• Проект “Радиоателие 1994” с участието на авторите: Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Коста Павлов, Константин Илиев, Маргарит Минков, Валери Петров, Стефан Цанев, Петър Маринков, Кольо Георгиев и Виктор Пасков. Реализиран с подкрепата на Вест Дойче Рундфунк – Кьолн.
• Проект “Радиоателие 1998”. Включва реализирането на 5 радиоверсии по театрални спектакли. Осъществан с подкрепата на Национален център за театър - Министерство на културата.
• Проект “ВВС радиодрама в българския ефир” 2000 г. Включва селекция, превод и продукция и излъчване на 5 радиопиеси на английски автори (Том Стопърт, Рис Ейдриън, Майкъл Уол, Шийла Стивънсън и Джил Адамс), излъчени по БиБиСи. Реализиран със съдействието на БиБиСи Радиодрама - Лондон и подкрепата на Британски съвет - София.
• Проект “Вратата на Европа” 2001 – копродукция на БНР, Датското и Хърватското радио, реализирана на английски език и излъчена от 16 европейски радиостанции в Деня на Европейските култури 12.15.2004 г.
• Проект СитКом. 2003 г. на Финландското радио. Цел - създаването на пан европейски комедиен сериал. Осъществен с подкрепата на Европейския съюз за радио и телевизия. Българско участие: Георги Тенев.
• Проект “Радиоплатформа” 2003 - съвместен проект със Сорос Център за културни политики за популяризиране на аудиодраматургията в България.
• Проект “Радиоателие 2004”. Включва обучение на 15 дебютанти документалисти, конкурс и продукция на 5 документални радиопиеси. Реализиран с подкрепата на Национален фонд “Култура”, Швейцарска културна програма в България и Сорос Център за културни политики.
• Италиански проект на редакция “Радиотеатър” - осъществен със съдействието на Италианския Културен Институт София. Представя съвременна италианска драматургия и включва продукциите: “Вечерята”, пиеса от Джузепе Мазини, “Нюйоркски маратон”, пиеса от Едоардо Ерба, “Прекрасната Мария”, пиеса от Роберто Кавози, “В края на пътуването”, радиопиеса от Алберто Гоци, “Коприна”, драматизация по романа на Алесандро Барико от Митко Новков.

История
“С появяването на радиото се появи един нов вид творба - слуховата пиеса. За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие незатрупани от тежкия сценичен аксесоар”.
Сирак Скитник 1923 г.
На 16 февруари 1923 г. в ефира над британската столица звучат откъси от “Юлий Цезар”, “Хенрих VІІІ” и “Много шум за нищо”.
На 14 януари 1924 г., само единайсет месеца по-късно, по английското радио е излъчена първата оригинална радиодрама. Тя се нарича “Опасност” от Ричард Хюз и разказва за група работници, откъснати от света след злополука в една мина. През същата година по радиото в СССР започват да се излъчват радиопостановки. Там ги наричат “изкуство на масите”.
В Германия през 1927 г. Бертолд Брехт вече е направил радиоадаптация на “Макбет”. За световноизвестния германец радиотеатърът е „изкуство на бъдещето”.
България не остава назад в новороденото изкуство. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е “Вампир” от Антон Страшимиров /1932/.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис ІІІ подписва Указ № 25, с който радиото в България става държавна институция. За негов пръв директор е назначен Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров).
През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма “Бент”, която така и не е записана.
Пак през същата 1937 г. сп. “Летец” обявява “състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет”. В предаването „Културен преглед на Радио София” през месец октомври са обявени резултатите. Участвали са 11 произведения, първа награда печелят Ангел Каралийчев и Матвей Вълев с “Великденска вечер”, втора награда е за “Стоманеният орел” на Петър Витанов, а трета награда - за документалната радиопиеса “Над Одрин, 1913 година” от Ирина Петрова.
На 26 декември 1938 г. “Великденска вечер” e излъчена. Това е първата оригинална радиопиеса, излъчена по българското радио.
Десетилетие по-късно Радио София вече има утвърдена схема за излъчването на радиопиеси - радиотеатърът у нас е поставен на професионална основа (1948).


Публикации

Картината на Едуард Хопър „Нощни птици“ илюстрира изцяло идеята на Момо Капор за разликите между Изтока и Запада

Срещнаха се и не се разбраха

Момо Капор (1937-2010) е белградски писател, роден в Сараево, чието творчество е съсредоточено в леко ироничното, с намигване изобразяване на балканския характер в неговия сръбски вариант. Всичко това му донася огромна слава в родината му (бивша Югославия),..

публикувано на 06.07.19 в 11:30

Единствено гениите играят

„Амадеус“ на Питър Шафър е може би най-известното му произведение, вероятно заради гениалната екранизация на Милош Форман. Всъщност във филма си дават среща трима гениални творци, за да изведат на преден план може би една странна истина: че геният играе, че..

публикувано на 05.07.19 в 16:45

Една хубава и хубаво разказана приказка за грозното патенце

От датата 11 ноември 1843 година до днес тази гениално проста и безсмъртна история е накарала милиони деца и техните родители от най-различни точки във времето и пространството да се замислят за върху факта какво означава да си различен от..

публикувано на 05.07.19 в 10:35

Тъжна сатира за новото време

Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни..

публикувано на 05.07.19 в 10:06

Нина Стамова и Илия Добрев, умерено и напевно

През 1958 г. Модерато кантабиле изкачва Маргьорит Дюрас на върха на световната слава. Продадени са около половин милион екземпляри от романа. Две години по-късно е филмиран от Питър Брук с участието на Жана Моро и Жан-Пол Белмондо. На кинофестивала в..

публикувано на 29.06.19 в 18:00

Брилянтни актьори в брилянтно режисирана комедия

Пиесата Михал Мишкоед за първи път е представена пред публика на 15 юли 1856, във времена, когато българският театър все още е пробвал различни жанрови конструкции като използва чужди драматургични образци в търсенето да намери себе си. Част от..

публикувано на 29.06.19 в 10:15
Константин Коцев (Крутицки) в „И най-мъдрият си е малко прост” от Ал. Островски

Спомен за големи театрални имена

„Радиотеатър след полунощ“ ви предлага едно среднощно слушане на знаменателния спектакъл на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – „И най-мъдрият си е малко прост“ – от Александър Островски. Премиерата му на сцена – 1979 г. Записан е за фонда на..

публикувано на 14.06.19 в 16:15

За разбитите сърца на верните приятели

„Беше рожденият ден на инфантата.   Тя ставаше точно на дванадесет години и слънцето грееше ярко в градините на двореца. Въпреки че беше истинска принцеса и инфанта на Испания, тя имаше само по един рожден ден всяка година, точно като децата на съвсем..

публикувано на 24.05.19 в 10:00

Скверните дела в името на любовта според Бергман

Според един от изследователите на живота и творчеството на Ингмар Бергман, когато той достига своето осмо десетилетие, започва да се връща и обръща обратно към детството си и спомените си за живота на родителите си, които често са правили погрешни според..

публикувано на 18.05.19 в 11:30
Снимка: Даниела Манолова, Hlava Franze Kafky - David Černý, Прага

Тодор Колев в Процесът на Кафка

Постановката на Емил Манасиев по романа на Кафка е един от много малкото шансове в иначе изобилния фонд на Радиотеатъра да чуете Тодор Колев по радиото. Драматизацията на Спиридон Петренков използва превода на Димитър Стоевски. Участват още..

публикувано на 17.05.19 в 15:30