Eмисия новини
от 17.00 часа

Фестивал на изгряващото слънце съживява залязващото село Праужда

Един от светилищните комплекси на Белоградчишките скали се намира край селото

В белоградчишкото село Праужда на 24 август ще се състои първият по рода си у нас Фестивал на изгряващото слънце.

Малкото и почти обезлюдено балканско селце се намира в Западния Предбалкан, близо до границата със Сърбия.

Преди няколко години започва проучване на историята на селото, което се оказва с богато минало.

„Древното име на Белоградчик е слънчевият град. Древното име на Праужда от древната тракийска реч, е „изгряващото слънце“. От много населени места в близост до Белоградчик, това е единственото, където на хоризонта най-рано се показва слънцето, което е древният символ на траките, свързан с тяхната вяра и тракийски орфизъм“, обясни пред „Хоризонт“ историкът Емил Цанков, инициатор на фестивала.

Плочката от Праужда е уникална със своите символи, които имат своя аналог върху плочките от Градешница и Караново, подчерта Цанков предаването "Закуска на тревата". „И може би това е първообразът на най-древната ни писменост и аналог със символите от пещера „Магура“, където можем да видим и част от нашата азбука“, допълни той.

Целта на фестивала е да популяризира мястото с неговото минало, като се превърне в притегателен център за различни културни събития, свързани с древната ни история, подчерта Емил Цанков.

Праужда е енергийно място. В околностите на селото може да се види част от скалния комплекс Белоградчишки скали. „Един от светилищните комплекси, от десетките, в скалния комплекс Белоградчишки скали, е до Праужда. Там преди няколко години е открита и тази сакрална плочка“, допълни още Цанков.

Непосредствено над селото се намира планинският рид Ведерник, който също носи интересно значение – предполага се, че е бил смятан за древен резервоар на енергия.

Храмът в село Праужда носи името "Свето Възнесение Христово" и от запазен посветителски надпис е датиран към 1855 година. Силно впечатление прави многобройната каменна пластика отвън на стените - изобразени са хора, животни, цветя, кръстове и други символи. Горната част на фасадата е изографисана в синьо-червени орнаменти. Разкрита е и богомилска символика.

„Още на входа на храма е богът Слънце. На много малко места на православни храмове може да се види изобразен богът Слънце, както и част от планетите, а това означава, че древните (тъй като тези символи кореспондират със символите от Магура) са искали да предадат това знание на поколенията“, коментира историкът.

Местните жители са малко и по думите му подобен фестивал може да окаже животворно влияние на селото.

Още за фестивала слушайте в звуковия файл.

Галерия

Още от