Тази вечер от 19 часа в театър "Азарян" ще бъде представена постановката „Животът е сън“ на Педро Калдерон де ла Барка, испански драматург, поет и писател от Златния век, често сравняван с Лопе де Вега и Шекспир. Пиесата е образец на бароковия театър и вълнува артистите от няколко века насам.
У нас „Животът е сън“ e поставяна от различни режисьори, последната й интерпретация е на Дина Маркова. Заедно с Боян Арсов са младото дуо от Театър „ЗОНГ“, прочело текста като антиутопична хорър приказка. Така си заслужиха две награди ИКАР - за режисьорски дебют и за главна мъжка роля.
В мутирала, радиоактивна реалност се ражда Сехизмундо - принц, превърнат от родния си баща - полския крал - в заключен и изоставен затворник. Причината: при раждането му кралят е предупреден, че на бял свят ще се появи самото въплъщение на злото. Престолонаследникът живее в изолация до момента, в който се появят претенденти за короната. Тогава Сехизмундо излиза от мрачната си кула и заедно с останалите опитва да разбере дали предсказанията са истина и къде е границата между съня и реалността. За да разкажат историята, Боян и Дина привличат в екипа Вяра Коларова, Константин Икономов, Ралица Петрова, Павел Емилов, Венцислав Сариев, Калоян Катинчаров и Ирина Първанова. Днес те отново са под светлините на прожекторите, защото откриват сезона в Театър „Азарян“ в Националния дворец на културата.
Според Ралица Петрова ИКАР-ите на Боян Арсов и Дина Маркова не са променили чувството за отговорност, с което са подхождали и преди към постановката. "С една и съща енергия присъстваме винаги и се събираме винаги с това желание да репетираме и да играем", разказва Ралица Петрова пред "Хоризонт". "Станахме по-близки, може би, това се промени", допълва Павел Емилов за предаването "Преди всички".
Напрежение имало, когато трябвало да се сглоби графикът за репетиции. Причината: разнородната група от актьори - някои студенти, други по-опитни, трети - дори ученици. Наградите пък направили представлението по-популярно, макар че и преди залите били пълни, твърдят от екипа. ИКАР-ът не тежи, а окрилява, смята и Вяра Коларова. На нея е поверена ролята на Басилио, на краля, който затваря собственото си дете в кула за дълги години, обричайки го на самота. В какво намира сили, за да изпълни сценичната си задача?
"Животът ме окрилява за тези сценични задачи. Всичко, което е около нас. Абсурдите, които се случват ежедневно, несправедливостите, несъвместимостите, трудността да общуваме. Това е болка, това е така дарба и проклятие", изтъква Ралица Петрова.
Хората над разказвачите са поверили ролята на Астолфо на Венцислав Сариев. "Аз съм Московският принц, който се бори за трона, идва при своя вуйчо, среща Сехизмундо, който реално трона му принадлежи и започва битката", въвежда ни в сюжета Венцислав Сариев.
"Аз съм дясната ръка на Астолфо, но с огромно удоволствие играя всеки път, просто защото това е един от първите ми опити в театъра и за мен всеки ден нещо ново се случва, всеки ден научавам нещо ново. Едно постоянно обогатяване е това. Досега не съм имал възможност да наблюдавам процеса от толкова близо. Тази първа роля ми беше изключително интересна, независимо дали съм чудовище, човек или не", споделя Калоян Катинчаров.
Всички персонажи и преживяванията им се завъртат около образа на принц Сехизмундо, който търси отговорите на много въпроси. Кое кое е героите и зрителите търсят в условията на пестелив декор за сметка на неистовата игра, както вече бе определено изпълнението на актьорите от критици.
Преди около 400 години Калдерон де ла Барка е разполагал с всички технически възможности да постави пиесата, тъй като го направил не къде да е, а в кралския дворцов театър на Испания.
Как е изградена визуалната среда на днешния независим спектакъл далеч от блясъка чуйте в звуковия файл.
Повече чуйте в звуковия файл
