Eмисия новини
от 12.00 часа

Ирина Владикова: 15 септември е светла дата за българите зад граница

Учебната година започва с нови учебници, подготвени специално за обучение в чужбина

Снимка: Българско училище "Д-р Петър Берон" - Прага

„15 септември е много светла дата за българите зад граница, защото училището е важна институция за българина. Българинът е мъдър човек и отваря училища.“ Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена. Тя се позова на данни от МОН от лятото, според които българските училища зад граница са вече над 400.
   

„Тази година се радваме на съвсем нови учебници, подготвени специално за българчетата, които се обучават зад граница. В колективите на тези учебници влязоха наши колеги и това е особено радостно, зощото те знаят най-добре нашите необходимости, нашите специфични особености при обучението по български език – майчин, роден, чужд – една голяма смесица от тези разновидности на обучението, което не е лесна работа и сме особено щастливи, че имаме тази възможност тази година да започнем по тези учебници.“

Относно новия метод за финансиране на обучението зад граница Ирина Владикова посочи, че с промяната във финансирането се дава стимул на „тези, които по-разнообразно, по-интересно намират начини да привличат повече ученици в своите училища“, така че броят на децата, изучаващи български език да бъде все по-голям и все по-голям и да няма дете, което да не може да изучава своя майчин език.

Владикова акцентира върху засиленото финансиране на обучението на кандидат-студенти, като определи това като „нова, силна страна в работата с Министерството на образованието и науката“, защото дава възможност на завършващите българските задгранични училища да могат да продължат висшето си образование в България.

Ирина Владикова очерта и тенденцията на намаляване на броя ученици в българските училища в чужбина с нарастването на възрастта на децата. В училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена например се записват средно 60-65 първолаци, 30-35 са децата в пети клас, а в 12 клас остават едва 5-6 деца.

„Това е обяснимо, защото обучението в Австрия в гимназиалната степен е много тежко, много натоварено. Тези деца се явяват в края на 12 клас на седем матури и тази подготовка затруднява посещението на българското училище.“

И тази учебна година за гимназията в Босилеград започва с дългогодишен проблем - записалите се в паралелките за обучение на майчиния български език са без учебници. Има такива одобрени и приети от експертни комисии, но отпечатването им се бави, обясни пред „Хоризонт“ директорът на единственото средно учебно заведение в града Владимир Григоров.

Повечето от  завършилите гимназията в Босилеград се явяват на приемен изпит за български ВУЗ по български език и литература и история.  В 9 клас тази година 12 ученици ще се обучават на български език. Заложената и от българска, и от сръбска страна граница от 15 деца за сформиране на паралелка е висока, коментира Ирина Владикова.

Цялото интервю с Ирина Владикова и репортаж на Кирил Фалин за обучението в Босилеград слушайте в звуковия файл.
Още от

Най-четени