Eмисия новини
от 05.00 часа

За композитора, колегата и приятеля Румен Бальозов

Румен Бальозов
Снимка: личен архив

В „Студио музика“ ви въвеждаме с една ключова реплика от „Малкият принц“ на Екзюпери – „Възрастните са наистина много чудновати!“

Тя може да се отнесе към автора на едноименната опера Румен Бальозов, с която той се дипломира като композитор в Българската държавна консерватория. Няколко сцени от нея публично се представят в зала „България“ през 1976 г. на петия преглед „Младото композиторско творчество“ и успехът му дава крила.  

Освен музикален, Румен Бальозов притежава таланта на вечно търсещите и експериментиращи в играта „изкуство“. Живееше с предизвикателствата, които поднасят едни или други артефакти, не само като ги опознава, но и като се „намесва“ (той слага заглавие „Намеси“ на свои творби) и дръзко се заиграва, показвайки своето въображение, своето присъствие в това неспирно многообразие на стилове, почерци, модели. Той не търсеше упорито свой стил, беше достатъчно умен и знаеше, че за това е нужна различна дарба. Но пък имаше своите вдъхновени находки, очароващи нестандартни хрумвания, в които можеше да смесва изкуства, жанрове, нагласи, реплики, не толкова да предизвиква, колкото да забавлява по независим, интелигентен начин. Затова и повечето от произведения му изискват и повече интелигентни усилия от самите изпълнители, както и от публиката, макар в повечето случаи да афишира намеренията си още в заглавието като Контрария (по  Кейдж) или Moz-art a la Schnitke. Една от идеите ни за предаване за която неведнъж се уговаряхме с Румен и „трупахме материал“ в съзнанието си, беше за представяне на творби, които имат в заглавието си „а ла“ и са нещо като реплика на един композитор към стила на друг, вид артистично поклоничество. Никой друг не би изнамерил така старателно такива творби и не би представил така страстно такава поредица, която уви, остана нереализирана.

Румен Бальозов се намираше в младите си композиторски години в едно много силно обкръжение от талантливи свои връстници и малко по-големи музиканти – Емил Табаков, Юлия Ценова, Стефан Драгостинов, Владимир Панчев, Александър Кандов, Пламен Джуров, Божидар Спасов. Но той, както и останалите, успяваше да запази своята индивидуалност, следваше даже много упорито своята природа и може би единствен реши да отстоява себе си без никакви компромиси, каквото и да му струва това. Беше смело и дръзко от негова страна, но и сигурно наивно, особено след политическите и икономически промени след 10 ноември 89-та, които преобърнаха ценности, модели, обществени нагласи в областта на културата. Беше си избрал да бъде редови оркестрант в групата на виолончелите, да свири коректно музиката на другите композитори и същевременно да има време сам да композира.

В началото на годината, малко преди своята 70-годишнина, Румен напусна този свят, чийто правила той до края не възприе, и дълбоко скри огорчението си, че заобикалящия го свят също не възприе неговия безхитростен, възторжен, своенравен по детски порив сам да създава и да се радва на това, което създават другите в изкуството. Последното се среща много рядко в света на възрастните. Но те наистина са много чудновати.

вторник, 17 септември от 19.20 часа

Още от