„Образованието в България се разглежда основно като социална политика, но то не е изцяло такава. То е и целенасочена инвестиция в изграждане на човешки капитал, което предполага добавена стойност. Като всяка инвестиция би следвало да постига ефикасност. Това би трябвало да бъде една от целите на реформите в публичните политики, свързани с образованието“. Това каза пред БНР Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието.
България е една от страните в Европейския съюз, в които може да се очаква най-голям икономически ефект от подобряването на ефикасността на публичните разходи за образование, сочат изчисления в технически доклад на Европейската комисия за политиките за инвестиране в умения.
Друго международно изследване показва, че българските учители използват 84% от времето през учебния час за преподаване и учене, което е малко под средното за страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. През последните пет години има влошаване на този показател – времето за реално учене намалява през 2018 година, а се увеличава времето, през което учителят прекарва в управление на класната стая, в справяне с дисциплината и в логистични въпроси.
В предаването „Преди всички“ Асенка Христова посочи два механизма, по които образованието може да се трансформира в икономически растеж– формиране на умения и компетентности, които водят до повишаване на производителността и до по-високи доходи, и повишаване на иновационния капацитет в икономиката.
„Значение имат не само броят на младите хора, които произвежда образователната система, и годините, които те прекарват в нея, а дали тези хора притежават знания, умения и личностни характеристики, които да им позволят да намерят желаната работа и ефективно да изпълняват основните си задължения“.
Според Асенка Христова у нас се говори малко за качеството на училищния живот, „а качеството на взаимоотношенията вътре в системата всъщност изгражда децата като личности“. По думите ѝ „учителите са агенти на икономически растеж“:
„Ако вземем примера на други образователни системи, то се вижда, че повишаването на качеството на образованието е свързано с по-голяма свобода на учителите да определят учебното съдържание и цялостната организация на учебния процес. Това обаче предполага доверие, а доверие не може да се създава с наредби и със закони. Прозрачността е съществена предпоставка за това. Но в момента в България има сериозен дефицит на това“.
Интервюто с Асенка Христова можете да чуете в звуковия файл.
