Миналата година на аукционен търг в Ню Йорк продаденият портрет на неизвестния Едмон дьо Белами, създаден от софтуер – дело на екип програмисти, започнал в наддаването от четирицифрена сума, достигна при продажбата шестцифрено число. Компютърни програми вече създадоха продължение на „Хари Потър“ и мелодия в стила на „Бийтълс“, а експериментите не спират дотук.
Ще успеят ли обаче изкуствените интелекти да конкурират изкуството, създавано от хора-творци? Кои авангардни достижения на опитващите да се самообучават невронни мрежи до момента си струва да бъдат забелязани и в какво се изразява специфичната работа на програмистите в този смисъл? Чии в такъв случай ще са авторските права – на творческия колектив или на алгоритъма? Отговорите, свързани с изявите на творението като творец, дава програмистът Георги Караманев.
Темата е повод да се върнем и назад във времето. В навечерието на деня, на който е роден Джон Атанасов преди 116 години, честван и като Ден на българския програмист, математикът проф. Николай Витанов анализира предисторията на компютъра на Атанасов-Бери. Той припомня постигнатото от Блез Паскал, Алън Тюринг, Конрад Цузе, Джон фон Нойман и създателите на ENIAC, за да достигне до уточнението: бащи на компютър с какви възможности се оказват американецът с български корен по бащина линия и неговият студент Клифърд Бери.
