В съботната вечер от 20 часа ще отбележим 100 години от рождението на Ирмгард Зеефрид.
Ще прозвучи цялостен запис на „Кавалерът на розата“ – най-популярната от оперите на Рихард Щраус. С участието на Мариане Шех, Ирмгард Зеефрид, Рита Щрайх, Курт Бьоме, Дитрих Фишер-Дискау, хора на Дрезденската опера и Щаатскапеле Дрезден, обединени от диригентската палка на Карл Бьом – великолепен запис за Deutsche Grammophon от 1959 година.
Съдържание на операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус
Ирмгард Зеефрид е родена на 9 октомври1919 година в Кьонгетрийд, Бавария.
Баща ѝ Хайнрих е учител, а също диригент на хора на тамошното музикално общество. Ирмгард учи във Висшето училище за музика в Аугсбург, а също в Мюнхен. Караян я кани в Аахен, където дебютира през 1940 в спектакъл на „Аида“.
„Той знаеше както никой друг да помага, да бъде в услуга на певеца“, спомня си Зеефрид. „Как да олекоти някоя инструментална линия, та средният регистър на гласа да звучи превъзходно… В ансамблите винаги бях нащрек, тъй като маестрото така се увличаше, че от уговорката за темпо не оставаше и следа… Без Караян едва ли щях да почувствам много от ролите като мои“, твърди Ирмгард Зеефрид.
Впрочем Карл Бьом също има ключова роля в артистичния й път. Прочутото немско сопрано осъществява големия си пробив през 1943 с ролята на Ева от Майстерзингерите на Вагнер. Успехът надминава всички очаквания, а Бьом поздравява новата звезда на Виенската Щаатсопер. Зеефрид остава на сцената на достолепния театър повече от три десетилетия, до 1976 г.
През 1969 ѝ присъждат званието почетен член на Щаатсопер - Виена. В австрийския печат отбелязват, че Ирмгард Зеефрид се нарежда в челото на паметно поколение сопрани, сред които Елизабет Шварцкопф, Хилде Гюден, Биргит Нилсон, Астрид Варнай, които със своите чисти, ангелски гласове и феноменална дикция са ярък пример за по-младите. През 1944 по повод честванията за 80-ия рожден ден на Рихрад Щраус, лично маестрото настоява Ирмгард да изпълни ролята на композитора в „Ариадне на Наксос“.
След 1946 година пред Зеефрид се отварят вратите на големите световни оперни театри: пее в Миланската скала, Ковънт Гардън, а през есента на 1953 участва в МЕТ - Ню Йорк, в пет спектакъла на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в коронната си роля на Сузана. Повод в печата да се появи следното заглавие: „Чуден глас и завладяващо сценично обаяние“.
