От 7 ноември 1972 година русенци имат свой телевизионен център. Той е открит два месеца след варненския, заработил на 9 септември същата година. В телевизията от първия ден на нейното откриване оператор е Никола Тодоров - Фоцата.
Илюстрирали първите събития със снимки по телевизията
Първото предаване от Русе се случило така:
"Откриването беше, тук беше Съдът, залата, централната, която е срещу площада, там водещ на новините беше Чичко Филипов с Мария Неделчева, на Ради Неделчев съпругата. Ние с колегата Вальо Русев тогава нямахме такива съоръжения: камери, ала бала - с фотоапарати, аз ходих в Силистра да снимам манифестацията, да правя снимки, той ходи в Разград и така се илюстрираше събитието - 7 ноември 1972 година: по телевизията със снимки."
Когато започнали да излъчват новини на живо, още нямали студио и използвали физкултурен салон, където с помощта на кулиси от театъра направили "почти акустична кутия" - така се получило импровизирано студио.
После започнали да снимат на кино лента, която преработили за 25 кадъра, проявявали я в Дома на моряка, монтирали ръчно и потекли новини за успехите на предприятията, героите на времето и изпълнението на плана. През годините техниката се сменила коренно в ръцете на Фоцата.
Трасето се осигурявало бавно и с огромни съоръжения
"Това, което е в момента, тогава беше немислимо, просто за тая оперативност, която се случва в момента. Тая бързина, която да кажем, хващаш телефончето и можеш да излъчваш в ефир, беше немислимо. Бяха едни огромни съоръжения, които трябва да ги пренесеш, да ги монтираш, да направиш т.нар. трасе до съответната кула, която ти е най-близко, да направиш трасе до София. Сега по Интернет всичко върви."
Понеже една от причините точно в Русе партията да направи телевизия е фестивалът Мартенски музикални дни, един от незабравимите спомени на оператора Никола Тодоров от началото е свързан именно с него.
"Имам един случай с отказ, понеже се снимаха почти всички концерти, нямаше като сега тоз съгласен, оня несъгласен. Имахме такъв случай с Московския камерен оркестър, диригент Рудолф Баршай, съветски гражданин си беше, но работеше много на Запад. И като влиза в залата вижда, че има и телевизия. Там телевизията на Запад, ако не си плати, не снима. И той казва: "Докато тези хора от камерите не слязат, аз няма да изляза на сцената". Отиват там първи, втори, трети секретари - човекът непреклонен..."
Сега можем да чуем и гласовете на несъгласните
В началото телевизията нямала журналисти и репортери. Имало редактори. Когато обаче в Русе добили опит, през 1975-а назначили първите журналисти. Една от тях е Бояна Шандуркова. Според нея стандартът на БНТ е да показва това, което се случва наистина, днес, според времето.
"И телевизията, както и радиото, поради характера на това, че се чува и вижда, някак си трябваше все пак да бъде отразявано това, което се случва. Това, което се случва бяха петилетните планове, преизпълнените планове, усиленият износ на българска продукция - за където и да е, това няма значение. Бяха факт героите на социалистическия труд, беше факт възторгът на хората по време на манифестациите на 9 септември, на 7 ноември. Бяха факт и митингите за чистотата на въздуха в Русе, бяха факт "Кой не скача, е червен" - всичко това беше факт, то се виждаше и се чуваше. Ние можеше и да знаем някои неща в повече, отколкото другите хора, но така или иначе бяхме длъжни да показваме това, което се случва. В този смисъл на практика промяна, особена, няма, с изключение на това, че сега можем да чуем гласовете и на хората, които не са съгласни с това, което се случва", коментира Бояна Шандуркова.
Изложбата в Историческия музей показва русенския принос в 60-те години на БНТ.
Репортажът можете да чуете в звуковия файл
