"Всяка форма на малцинство много често е обект на нападки и на нетолерантно отношение. И от нас зависи, от личната ни отговорност зависи как ние ще се отнесем към подобни прояви. Това е част от възпитанието ни, това е част от израстването ни като личности и като общество." Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Петя Дюлгерова от Фондация "Фридрих Науман". Тя направи паралел между скандала с прояви на расизъм на български стадион преди дни и подобен казус в Румъния.
Румънското решение срещу расизма: деца на стадиона
"Румъния също е наказана за същите маймунски знаци по време на мач, но там подходът е по-различен. Ние от три години работим с Румънския футболен съюз точно по линия на борба с езика на омразата, това, че тази енергия от хората, които са на стадиона, може да се обърне в много позитивна посока - лидерство, толерантност, честна игра", разказа Дюлгерова. В Румъния в обученията се включват известни личности, почитатели на футбола. Резултатът: когато страната е наказана за мача с Норвегия да не присъстват фенове на стадиона, се използва правилото на УЕФА за присъствие на деца.
"И на всеки десет деца трябва да има един възрастен. Така на стадиона има 27 хиляди деца и 3 хиляди възрастни, които се грижат за това. Това се случва благодарение на тези обучения, които се провеждат през последните три години. И с това Румъния успява да изпичсти или поне да се опита да подобри репутацията си. С това Румънският футболен съюз търси решения на подобни провокации. Защото явно сходството с маймунските знаци в румъния и в България е едно и също. Има решение, когато има желание."
Границите на толерантността - как е в Русия?
"Сега ние виждаме расизма не в чистата му форма, в каквато той е съществувал във фашистка Германия. Но често чуваме думи за цивилизационни несъвпадения, нещо, което е равностойно", коментира пред "Хоризонт" Михаил Тумасов, руски ЛГБТ активист.
Положението на хората с различна сексуална ориентация в Русия не е най-доброто, посочи Тумасов.
"Смятам, че в някаква степен ние сме по-зле, отколкото тези хора в България. Разбира се, връзката между хората, които смятат, че определени биологични, физиологични признаци на човека му дават предимства в обществото, това би влияло и на общността ЛГБТ", смята той.
Равен знак между престъпления срещу различните и хулиганство
На въпрос как институциите реагират на езика на омразата Михаил Тумасов отговори, че властите в Русия не признават понятието ЛГБТ.
"Съществува такова понятие, но то не е формулирано, няма ясно понятие какво се крие зад този термин. Ние направихме много, за да формулираме по-точно този термин, но правителството, властите не искат да се занимават с това. Практически не само езикът на омразата създава едно такова отрицателно отношение към хората с нетрадиционна ориентация, но и отношението на правителството към такива сериозни случаи като в Чечения срещу хората от ЛГБТ общността. Не се признават тези престъпления. Всички престъпления, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация правителството предпочита да ги представя като хулигански действия. Фактически става въпрос за премълчаване, а тишината всъщност убива", коментира Михаил Тумасов, според когото дневният ред на обществото трябва да е друг.
"Как да живеем заедно, свободно, равноправно, а не така, че някаква част от хората да се крият зад оградите."
Политиците не се ангажират с ЛГБТ хората, които са и данъкоплатци
Фондация "Фридрих Науман" прави сравнение между гей парадите в София, Белград и Тбилиси. "Белград е интересен казус защото министър-председателят е ЛГБТ човек, но тя не подкрепя много общността, следвайки други интереси", отбеляза Петя Дюлгерова. Прайдът е политическа демонстрация за равни права и на второ място - купон на цветността, смята тя. "Празненството подпомага борбата за човешки права. Няма политици в България, които да застанат и да подкрепят ЛГБТ хората, които са данъкоплатци, които отиват и гласуват. Никой не смее да ги подкрепи".
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
