Какво си мисли един писател, когато издава втора книга? За премиерата на книгата, за Нобеловите награди за литература, за мотивите за присъждане на наградите, за общочовешкото в нашия изгубен свят... "Дори и най-големите безумия, които не разбираме и до днес, всъщност не успяват да ни унищожат. Това е моят отговор на Бездната, която се взира в нас", казва авторката.
Камелия Кучер гостува на "Артефир" и разказа за новия си роман "Нощ".
За книгата
В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща ѝ, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта. Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си. "Нощ" разказва за любов, за загуба, за прошка и за търсене на щастието насред отломките в един от най-жестоките периоди в световната история.
За автора
Камелия Кучер издава своя дебютен роман "Дом" през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България.
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на първия ѝ роман – "Дом", читателите ще могат да прочетат и втория – "Нощ". Една вълнуваща история, започнала в Рим по време на Втората световна война. Камелия Кучер от 15-годишна се интересува от Втората световна война и затова тя е фокусът за развитие на новия ѝ сюжет. Краткото заглавие на книгата "Нощ" крие голям и трагичен смисъл. Вдъхновено е от директивата на Хитлер "Нощ и мъгла".
Цитати
Войната винаги е черно-бяла – дори и сега, когато можем да правим цветни снимки.
Често се изкушаваме да украсим спомените за детството. Мамим себе си, обвивайки в романтика непорочните години, към които все се връщаме в търсене на обяснение за това, което представляваме днес. Доизвайваме миналото, за да осмислим настоящето.
Понякога, за да узнаеш отговора на даден въпрос, не бива никога да го задаваш.
